Известният български писател Георги Господинов отправи към четящите хора у нас едно предложение – да подарят книга за Коледа на близките си. Тази негова идея не е нова, а от 2007-а, но 11 години по-късно авторът на „Сляпата Вайша“, „Физика на тъгата“ и много други любими на читателите текстове, я смята за все така актуална. Ето какво пише по този повод Георги Господинов:

Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки момент ще се отприщи предпразничната лудост. Кротките довчера граждани ще се превърнат в бесни купувачи. Търговците вече пресмятат печалбите и търкат доволно ръце. Коледата все повече заприличва на огромен мол, на коледен базар в НДК, на претъпкани от хора „Метро“, „Била“… Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.

Затова бързам още в началото на този месец да обявя своята малка лична кампания. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е свързана с пращане на SMS-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет.

Нека я наречем просто „Подари книга за Коледа“.

Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.

Защото книгата е много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.

Защото книгата е бавен подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията.) А това да подариш книга на Коледа е нещо съвсем специално. В него има стил, ретро.

Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си много ясно „Малката кибритопродавачка“, която получих като дете, и скришната сълза, през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без „Даровете на влъхвите“ на О’Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безкрай. Или без „Коледната история на Оги Рен“ от Пол Остър.

Подарявам тази малка лична кампания на тези, които вече се чудят как да не подарят същия парфюм, шал, бижу от миналата година. Надявам се да я прочетат и тези, които разгръщат предимно икономическите страници, управителите на банки, шефовете на фирми. Изненадайте вашите служители за Коледа, подарете им книга. Или прибавете книга към всички офис джунджурии, които ще раздадете покрай празника.

Когато едно общество е в дълга и тежка криза, то първо изхвърля онова, което му се струва излишно и ненужно. Книгите, и изобщо културата, бяха лесно припознати като излишния харч. Като нещо, което не е стока от първа необходимост. Струва ми се, че бавно започваме да осъзнаваме обратното. Книгите и културата са стока от първа необходимост за всяко нормално общество.

Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек.

Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук.