fbpx

1 юли 1858 г. – Ражда се съвременната биология

реклама

Лондонското Линеевско дружество изслушва презентацията на научен труд, който представя как естествения отбор влияе на еволюцията и разнообразието на видовете. Негови автори са Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс. Ражда се съвременната биология.

Още в началото на 1856 г. Дарвин проучва дали е възможно яйца и семена да оцелеят по време на пътуване в морската вода, при което видовете да се разпространяват от другата страна на океаните. Хукър все повече изпитва съмнения относно класическото разбиране, че видовете са непроменяеми, но техният по-млад приятел Томас Хъксли е твърдо против еволюцията. Лайъл е заинтригуван от теорията на Дарвин, без обаче за осъзнае нейния обхват. В една статия на Алфред Уолъс, посветена на Въведение във видовете, Лайъл намира сходни моменти с мислите на Дарвин, поради което го подтиква да побърза с публикацията, за да гарантира авторството на идеите си. Въпреки, че Дарвин не съзира заплаха в това отношение, той започва да работи първоначално по една кратка статия. С времето обаче тя се разраства и става „голяма книга, посветена на видовете“, озаглавена „Естествен отбор“. Дарвин продължава проучванията си, събирайки информация и образци от естествоизпитатели от целия свят, включително и Уолъс, който по това време работи в Борнео. Дарвин поддържа през живота си интензивна кореспонденция с над 2 000 души — естествоизпитатели, интелектуалци и обществени фигури, като общият брой на написаните от него писма за целия му живот надхвърля 15 000. Американският ботаник Ейза Грей проявил интерес към темата и на 5 септември 1857 г. Дарвин изпраща на Грей подробно описание на идеите си, включително и резюме на „Естествен отбор“. През декември получава писмо от Уолъс, в което той го пита дали книгата ще изследва произхода на човека. Дарвин отговаря, че би избегнал тази „толкова натоварена с предразсъдъци“ тема, като същевременно окуражава Уолъс да продължи да работи по въпросите, добавяйки накрая „Аз отивам още по-далече от вас“.

Книгата на Дарвин е написана наполовина, когато на 18 юни 1858 г. получава статия от Уолъс, в която Уолъс описва естествения отбор. Дарвин бива шокиран от факта, че е „изпреварен“. По молба на Уолъс препраща статията на Лайъл и въпреки, че Уолъс не говори за публикуване, Дарвин изразява готовността си да я изпрати за публикуване в което и да е списание, посочено от Уолъс. Точно по това време наскоро роденото дете на Дарвин, Чарлз Уоринг Дарвин, заболява от скарлатина. Дарвин оставя нещата в ръцете на Лайъл и Хукър. Те решават да се направи обща презентация пред Линеевското дружество на статия под заглавие „Върху склонността на видовете да образуват вариетети и увековечаването на вариететите и видовете посредством естествен отбор“. Презентацията се състои на 1 юли, но бебето на Дарвин умира междувременно и той не се чувства психически уравновесен, за да присъства на нея.

Непосредствената реакция на обявяването на теорията е сравнително слаба. Статията бива публикувана в изданието на дружеството през август, препечатана в няколко други списания и удостоена с няколко критики и читателски писма. Президентът на Линеевското дружество отбелязва през май 1859, че предходната година не е била белязана от никакво революционно откритие. В продължение на тринадесет месеца Дарвин работи упорито по съкратената версия на неговата „голяма книга“, борейки се със здравословни проблеми и бивайки непрекъснато окуражаван от приятелите си.

На 22 ноември 1859 г. книгата на Дарвин „Произход на видовете“ (пълното заглавие е „Произход на видовете посредством естествен отбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот“) излиза от печат в тираж от 1 250 екземпляра, който още същия ден е изчерпан. В нея Дарвин излага „един дълъг аргумент“ от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“. Дарвиновата теория е изказана още в самото начало на книгата:

„Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.“

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    69 г. — Веспасиан е издигнат за император на Римската империя от легионите.
•    1097 г. — Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската армия, водена от Килич Арслам I.
•    1847 г. — В САЩ са пуснати в употреба първите залепващи пощенски марки.
•    1863 г. — Американска гражданска война: Започва Битката при Гетисбърг.
•    1881 г. — 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
•    1894 г. — Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
•    1905 г. — Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността.
•    1907 г. — В САЩ са създадени първите военно-въздушни сили.
•    1911 г. — Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
•    1916 г. — Първата световна война: Започва една от най-кръвопролитните битки през войната — Битката при Сома.
•    1921 г. — По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.
•    1942 г. — Втората световна война: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.
•    1960 г. — Двете Сомалии — британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава.
•    1962 г. — Руанда и Бурунди стават независими от Белгия държави.
•    1968 г. — В Женева е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия от СССР, САЩ, Великобритания и други страни.
•    1975 г. — Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.
•    1976 г. — Португалия предоставя автономия на Мадейра.
•    1980 г. — В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
•    1881 г. — 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
•    1996 г. — Неврокопският митрополит Пимен е избран за патриарх от алтернативния Свети Синод.
•    1997 г. — Китайска народна република възстановява суверенитета си над Хонконг, с което приключва 156-годишното колониално управление на Обединеното кралство.
•    1997 г. — В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).
•    2000 г. — В България започва здравна реформа, чието цел е да замести безплатното здравеопазване.
•    2002 г. — Основан е Международният наказателен съд, който разглежда дела на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия.
•    2004 г. — Космическият апарат Касини-Хюйгенс, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн.
•    2009 г. — Открит е новият терминал на Летище Пловдив.

Родени

•    1646 г. — Готфрид Лайбниц, германски математик († 1716 г.)
•    1804 г. — Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
•    1847 г. — Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
•    1872 г. — Луи Блерио, френски авиоконструктор и пилот — пионер († 1936 г.)
•    1879 г. — Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат († 1954 г.)
•    1889 г. — Вера Мухина, руска скулпторка († 1953 г.)
•    1899 г. — Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)
•    1899 г. — Чарлз Лотън, английски артист († 1962 г.)
•    1902 г. — Уилям Уайлър, американски режисьор от френски произход († 1981 г.)
•    1909 г. — Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)
•    1909 г. — Сергей Закариадзе, грузински актьор († 1990 г.)
•    1911 г. — Сергей Соколов, съветски маршал († 2012 г.)
•    1914 г. — Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)
•    1915 г. — Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)
•    1916 г. — Оливия дъ Хавиланд, американска актриса
•    1920 г. — Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)
•    1921 г. — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)
•    1921 г. — Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
•    1922 г. — Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
•    1926 г. — Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2013 г.)
•    1929 г. — Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 г. († 2014 г.)
•    1931 г. — Лесли Карон, френско-американска актриса
•    1931 г. — Мирон Иванов, български писател († 1988 г.)
•    1931 г. — Сейни Кунче, нигерски военен диктатор († 1987 г.)
•    1931 г. — Станислав Гроф, чешки психиатър
•    1933 г. — Никола Лечев, български баскетболист
•    1934 г. — Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)
•    1938 г. — Александър Курляндски, съветски писател
•    1938 г. — Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)
•    1939 г. — Паскал Гилевски, писател от Република Македония
•    1941 г. — Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 г.
•    1944 г. — Стоян Райчевски, български публицист
•    1950 г. — Дейвид Дюк, американски политик
•    1952 г. — Дан Акройд, канадски актьор
•    1956 г. — Юлия Кънчева, българска актриса
•    1961 г. — Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)
•    1961 г. — Карл Луис, американски атлет
•    1962 г. — Доминик Кийтинг, британски актьор
•    1967 г. — Памела Андерсън, канадски модел
•    1976 г. — Патрик Клуйверт, холандски футболист
•    1977 г. — Лив Тайлър, американска актриса
•    1982 г. — Анелия, българска певица
•    1982 г. — Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка
•    1982 г. — Хилари Бъртън, американска актриса
•    1985 г. — Леа Сейду, френска актриса и модел
•    1994 г. — Елена Тодорова, българска спортистка
•    1998 г. — Холи Стийл, британска певица

Починали

•    251 г. — Деций Траян, римски император (* 207 г.)
•    251 г. — Херений Етруск, римски император (* 227 г.)
•    1109 г. — Алфонсо VI, крал на Леон и Кастилия (* 1040 г.)
•    1784 г. — Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор (* 1710 г.)
•    1836 г. — Феликс дьо Божур, френски дипломат (* 1765 г.)
•    1839 г. — Махмуд II, султан на Османската империя (* 1785 г.)
•    1853 г. — Николай Ст. Палаузов, български търговец (* 1776 г.)
•    1881 г. — Херман Лоце, германски философ (* 1817 г.)
•    1891 г. — Михаил Когълничану, румънски държавник (* 1817 г.)
•    1896 г. — Хариет Бичър Стоу, американска писателка (* 1811 г.)
•    1944 г. — Таня Савичева, руска ученичка (* 1930 г.)
•    1950 г. — Елиел Сааринен, финландски архитект (* 1873 г.)
•    1961 г. — Луи-Фердинан Селин, френски писател (* 1894 г.)
•    1971 г. — Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат (* 1890 г.)
•    1974 г. — Хуан Перон, президент на Аржентина (* 1895 г.)
•    1982 г. — Герасим Младенов, български актьор (* 1916 г.)
•    1990 г. — Иван Серов, руски офицер (* 1905 г.)
•    1997 г. — Джошуа Хасан, гибралтарски политик (* 1915 г.)
•    1997 г. — Робърт Мичъм, американски актьор (* 1917 г.)
•    2001 г. — Николай Басов, руски физик, Нобелов лауреат (* 1922 г.)
•    2003 г. — Нхау, намибийски актьор (* 1944 г.)
•    2004 г. — Марлон Брандо, американски актьор (* 1924 г.)
•    2004 г. — Ричард Мей, британски юрист (* 1938 г.)
•    2004 г. — Тодор Скаловски, македонски композитор (* 1909 г.)
•    2005 г. — Иван Колев, български футболист (* 1930 г.)
•    2009 г. — Карл Молдън, американски актьор (* 1912 г.)
•    2011 г. — Васа Ганчева, българска журналистка и водеща (* 1946 г.)

Празници

•    Православна църква — Празник на братята Св. св. Козма и Дамян, в България се почита сред народа като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител.
•    Международен ден на архитектурата (от 1985 г.)
•    Армения — Ден на прокурорите
•    Британски Вирджински острови — Ден на Вирджинските острови
•    България — Джулая
•    България — Боен празник на 5-ти конен полк
•    Гана — Ден на републиката (1961 г.)
•    Канада — Ден на Канада (национален празник)
•    Канада — Ден на унижението (Създаден през 1923 г. от страна на китайските имигранти в Канада, за да привлекат вниманието на канадските власти по въпросите на имиграцията в страната)
•    Киргизстан — Ден на данъчната служител
•    Китай — Ден на комунистическата партия
•    Лесото — Ден на семейството
•    Молдова — Ден на данъчната служба
•    Руанда и Бурунди — Ден на независимостта (1962 г., от Белгия, национални празници в двете държави)
•    Русия — Ден на морския и речния флот
•    Сомалия — Ден на независимостта (1960 г., от Италия) и Ден на обединението на двете Сомалии (национален празник)
•    Суринам — Ден на свободата
•    Турция — Ден на Военноморските сили
•    Украйна — Ден на архитекта

 

Obekti.bg

Рекламирай изгодно във Vihrogon.bg

900 хиляди души посещават средно на месец Vihrogon.bg. Предлагаме много изгодно изскачащ рекламен банер на всяка отворена страница на Цена на ден 40 лева на 50 % ротация или 80 лева за 100 %. Рекламна публикация при нас струва 40 лева. Цените са без ДДС. За контакт vihrogon2018@gmail.com

външна реклама
loading...
Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Новини
63- годишна блъсна с кола своя колежка и избяга

реклама Снимка pixabay Пострадалата жена смята, че инцидентът не е случаен, а умишлен. Полицията работи по случая. Жена блъсна с кола своя колежка на тротоар в Смолян, според информация от полицията и разказ на пострадалата. Шофиралата колата 63- годишна жена е напуснала мястото на инцидента и е установена по-късно след …

Новини
Урсула фон дер Лайен: Ваксинационният паспорт ще бъде въведен скоро

реклама Кадър видео туитър „Какво точно ще представлява т.нар. зелен дигитален паспорт ще обясним още този месец, когато ще представим проекта“, заяви Урсула фон дер Лайен чрез видеоконферентна връзка. По думите ѝ по този начин ще бъдат създадени „зелени“ коридори за трансгранично пътуване в Общността. Идеята за създаването на ваксинационен …

Новини
Таксите на банките за обслужване на сметка станаха „златни“

реклама Снимка pixabay Средният размер на таксите, начислявани от банките на потребителите по разплащателни сметки за услуги за основни операции, поскъпват за една година, се вижда от сайта на Българската народна банка. Oтĸpивaнeтo нa paзплaщaтeлнa cмeтĸa, ĸoгaтo ĸъм нeгo имa и издaдeнa дeбитнa ĸapтa, e пocĸъпнaлo минимaлнo c oĸoлo 0,20 …