Явор Дачков, „ Гласове“

Новогодишната реч на президента Радев предизвика противоположни реакции. Критиците му го обвиниха в черногледство и негативизъм, неподходящи за Новогодишната нощ. Привържениците му за пореден път припознаха в него изразител на собствените си мисли и единствения адекватен държавник.

Основания могат да се намерят и в двете гледни точки, но според мен е по-важно, че словото на президента провокира и е далеч от дежурните политически клишета. Поради силно ограничените му правомощия думите са най-силното му политическо оръжие и не е чудно, че той не пропуска възможност да се възползва от него. Според мен го прави максимално ефективно.

Радев се радва на високо одобрение най-вече заради адекватния начин, по който говори и упоритото му нежелание да влезе в политическия мейнстрийм на цинично равнодушие към ставащото.

България се движи по инерция, без цел и посока и без ефективно управление. Тук проблемите се отлагат, а не се решават. Няма усилие, нито отговорност. Политиката е сведена до пошла ситуационна игра, в която думите и позициите нямат никакво значение, защото се менят според конюнктурата и служат единствено като маркери, които показват къде в дадения момент се пласират играчите.

Достойнството на Румен Радев се състои в това, че се опитва да върне смисъла на политическия говор. Да го върне при реалността, да го свърже с истината и да го обърне към разума на публиката. Това прави президента реалист, а не негативист.

Неговите речи са реалистични, а не хейтърски. Той се опитва да бъде честен с хората, което е изключително трудно в активната политика. Освен това все още не е забравил, че беше избран, за да бъде алтернатива на статуквото, което също е достойно за уважение.

По-голямата част от българите живеят в будна кома, според сполучливия израз на един уважаван анализатор на публичния ни живот. Затова и съдбата ги връхлита изневиделица, независимо дали под формата на четирите годишни времена, телефонен измамник (който е в състояние да ги накара да изхвърлят повече пари през балкона, отколкото да съберат за Българската коледа) или елементарен политически демагог, за когото гласуват с упорит ентусиазъм, без да правят връзка между поведението си пред урните и живота, който живеят (срива на тол системата е най-пресният пример). Не е лошо да има кой да ги побутва и да им говори истини, нищо, че ги чуват с известно закъснение от няколко години, понякога и с десетилетия.

Ето защо си мисля, че Румен Радев се държи адекватно и отговорно. Речта му на Нова година беше рекордно кратка, но за сметка на това без нито едно клише и алабализми. Добре е, че президентът се опитва да навлезе малко по-дълбоко и да отиде отвъд чистото политическо говорене. Да се докосне до теми, които опират до манталитета и националния характер, което може да бъде много опасно за един политик. Хората могат да те намразят много силно, ако им казваш истината.

Мисля, че ключовото изречение в речта на Румен Радев е следното: “Убеден съм, че нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица, когато надмогне егоизма и страха и обедини усилия в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще. В това е смисълът на единението. В това е бъдещето ни като народ и държава.”

Не съм чувал политици да говорят за егоизма и страха на народа, нито да призовават за общи усилия в името на справедливостта, суверенитета и просветеното бъдеще. Радвам се, че Радев го направи и то навръх Нова година. Във вихъра на кичозната еуфория, тържествената заря на глупостта и кухите пожелания със суеверен отенък. Когато баналното и лишено от смисъл “Да сме живи и здрави” задръства ефира. Забелязал съм, че болестите и отрицателният прираст се увеличават пропорционално на употребата му, но това е друга тема. 

Румен Радев излъчва почтеност и стремеж към истината и смисъла. На това се дължи и голямото доверие в него, което е истински политически капитал. Какво ще направи с него той и как ще го развие е друг въпрос и много скоро президентът ще трябва да помисли сериозно върху него. За да не изгубят думите му силата си. Засега, обаче те оказват влияние и кумулират енергия, която в политически аспект определено руинира позициите на Борисов и ГЕРБ, а това никак не е малко.

Десет години деградираща и разпасана простотия на власт, съчетани с безогледна корупция и фрапираща некомпетентност никак не са малко. Жестока травма с дълготрайни последици. Радев трябва да бъде подкрепен докато отстоява разграничителна линия от всичко това. Останалото са претенциозни превземки от нарцистично естество, седесарски предразсъдъци или откровено гербаджийско тролене.

Коментарът е публикуван във в. „Галерия“.