Машината на Времето

Да се спори за произхода на любимите ястия и питиета е нещо нормално на Балканите. На кого светът дължи велики открития като ракията, сърмите, таратора, баницата, качамака, киселите краставички и други подобни блага, неведнъж е предизвиквал остри словесни (най-малко!) междусъседски конфликти в смесени компании. Както знаем от страхотния филм на Адела Пеева „Чия е тази песен?“, споровете между представителите на отделните народи на полуострова ни могат да се разпрострат и в други области, като народната музика.

Тежък удар върху кулинарната си идентичност тези дни получи народ не от Балканите, а от Скандинавието.

Според шведите, малките кюфтенца (познати у нас като „цариградски“) са точно толкова разпознаваем и лично техен национален продукт, колкото АББА, „Икеа“ или „Волво“. Илюзията обаче приключи тези дни, след като официалния профил на страната в Туитър се появи следното съобщение: „Шведските кюфтенца са на основата на рецепта, която крал Карл XII е донесъл от Турция в началото на 18-и век. Нека се придържаме към фактите!“

Това честно признание се оказа голям шамар върху шведската гордост. „Целият ми живот е бил една лъжа!“, написа в отговор Йориян Йохансон, швед, който се превърна в символ на националната депресия, настъпила в следствие на признанието.

Ние пък, като едни истински българи и подобаващи балканци, ще кажем: Кюфтета може и да се цариградски, но в Швеция може да се ползвали и българска рецепта!

Ако се заровим в историята, ще открием, че шведският крал Карл XII наистина е бил изгнаник в Османската империя, след като губи Великата Северна война с Русия, управлявана от Петър I. Той бил в заточение в Молдова, но също така се знае, че е преминал и през Странджа. Това пътуване е свързано с масово кръщаване на децата на местните селяни с името Карл, като и до днес това име се среща в странджанския регион, твърдят историците.

Така че къде точно е ял вкусните кюфетнца шведският крал Карл… е въпрос, по който може да се спори!

Между другото, по същото време в Османската империя има въстание на еничарите, което било определено с турската дума „калабалък“. Освен рецептата за кюфетнцета Карл XII отнесъл в родината си и тази дума, която навлязла за определен период с шведския език с абсолютно същото значение, като на български.