Колко му трябва на човек да си върне вярата в добротата на хората и че нищо от онази вечна човещина не е изгубено? Оказва се – не много, понякога просто трябва да имаш шанса да срещнеш „жена с черна коса и цветен характер“, както пише писателят Мариан Желев. Авторът на няколко известни романа написа красив кратък разказ във Фейсбук. Той дори няма заглавие, но е способен да ви накара да усетите сладостта не само дините и пъпешите от Каварна, но и радостта от тъй оскъдното в днешно време естествено и нормално общуване между хората:

Някъде по пътя към Каварна зърнах една от онези многото сергии, където продават дини, пъпеши и всякаква сезонна продукция. Хоп, гледам, дини по 30 ст. Добра цена. Фиксирах и отминах. Няколко дни по-късно, минавайки по същия път, директно се отбих до сергията. И едва когато го направих, видях, че хубавата цена е изчезнала. Дините се продаваха на око. Според сандалите ми, примерно. Или ако продавачката преценеше, че портмонето ми е пробито със златен куршум. Да не говорим, ако бях занареждал като румънски принц без претенции.
– Колко са дините? – викам, минавайки покрай сергията.
Жената ме огледа. Прецени ме и определи:
– Петдесет стотинки килото.
Добре. Най-вероятно и на тази цена щях да си купя, понеже динята е нещо като коктейла на лятото – удоволствие за сетивата и наслада за жадното за течности тяло. Ама нещо ме зачовърка и подхвърлих:
– Онзи ден, когато минавах, имаше табела… – така и така.
– Хубаво – усмихва се жената. Една такава – с черна коса и цветен характер. По тона я определям. – Ще ти я дам по 30 ст, щом казваш.
Взех си.
– Пъпешите как ги даваш.
– Пъпешите ти ги подарявам. Колкото искаш. То последните дни само дъжд. Поизгниха.
Гледам ги – хубави. Взех си два.
– Дай все пак да ти платя и тях.
– Хубаво. Левче за двата. Общо.
Търговията тръгна. Пък и човещинката. За три лева с бакшиша си взех голяма диня и два пъпеша. И за финал от цветната жена получих едно:
– Пак да дойдеш.
Ще дойда. Човещинката е златна мина. А добринката е като миньор, който знае как да изкара най-хубавото от човека.
Мисълта ми беше – нищо не е загубено. Хората са по природа добри. Пъпешите и дините – па и те.
Да ви е сладко. Просто не пропускайте възможността да общувате. Води до сладък плод.

автор: Мариан Желев