“Свободата без жертви не може. Може и да не сполучим, но ще посеем поне семето, от което ще изникне чистата свобода”– тези думи принадлежат на Никола Филиповски известен като Капитан дядо Никола. Българският революционер повежда на днешната дата своето възстание през 1856 година. Бунтът тръгва от Лясковския манастир с благословията на манастирските братя. Дядо Никола повежда четата си от 13 души към Габровския Балкан, преследван от потеря от 300 души. На 31 юли 1856 година (стар стил) четата на Капитан дядо Никола се установява в Соколския манастир с идеята да го превърне в център на въстанието, където и е осветено знамето ѝ.

Никола Филиповски е роден през 1800 г. в Силистра. Като младеж се установява във Влашко и се включва в политическия живот на българската емиграция. През 1843 г. е един от водачите на Третия бунт в Браила, подготвен от българските емигранти. През месец октомври 1843 година е заловен от румънските власти и е осъден на 15 години затвор. Присъдата излежава в солниците Очнеле Мари край град Ръмнику Вълча. Амнистиран от властта през 1848 година.

По време на Кримската война (1853-1856) се установява в Търново като шивач. Под това прикритие започва революционна агитация и подготовка на въстание. „Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана!” – това са също думи на Капитан дядо Никола, казани към българите, които с почуда стават свидетели на неговия бунт.

Решителната битка се провежда около моста „Шипка“, днес „Шиваров мост“ в Габрово, където въстаниците са разбити. Останалите живи се насочват към Трявна, като на 2 август Капитан дядо Никола загива край село Дончовци.