Днес православната църква отбелязва Акатистова събота – Чудотворна икона „Златна ябълка“ и Св. свщмчк Артемон, презв. Лаодикийски.

Празникът Златна ябълка е възпоменание на чудотворната икона „Пресв. Богородица – Благодатна“, с. Горни Воден. Чества се на петата събота от Великия пост, пише Блиц.

Това е местен празник, който е свързан с чудото, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Събитието е описано в „Синаксар за златната ябълка“ от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. Кирик и Юлита“. Ето какво пише той:

„В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на пресветата, пречиста, преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богородица, наречена „Благодатна“, която се намира в свещения стар храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.   Възпоминава се чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. А йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи. И като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. Видя тогава старецът (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона „Благодатна Богородица Дева“, взе я и я даде на жената (неплодната) като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои.

И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.   Поменете ме и мене всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене грешния Ананий Клинис: Бог да го прости и помилва!“

Село Горни Воден се намира в близост до Асеновград, по пътя за манастира „Св. Кирик и Юлита“. Селището датира още от II-III век сл. Рождество Христово и тогава е било в пределите на Източната Римска империя. Мъченици за Христа от този период са св. Кирик и майка му св. Юлита, които са пострадали в 303 г. на 15 юли, по времето на Диоклетиановите гонения. По късно в тяхна чест е съграден манастир над селото.

Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена „Златна Ябълка“, която се почита за всякакви просби, но най-вече от бездетни родители, за да се сдобият с рожба. Тази икона датира от началото на XVII век. Храмът също е от началото на XVII век, като е претърпял и две обновления ­ през 1833 г. и през 1896 г., когато е въздигнат в сегашния си вид и размер. Освен големия храм в Горни Воден има още 11 параклиса, като най-старите от тях са също от XVII век.   Чудото,  извършено от Майката Божия с неплодната жена, е станало през 1765 г. и е описано от Ананий Клинис, тогавашния игумен на манастира „Св. Кирик и Юлита“.

До 1924 г.  с. Горни Воден е било населено с гръцко население, а храмът до 1906 г. е бил подчинен  на Константинополската (Вселенската) патриаршия. Наричали селото „Малка Елада“. През 1924 г. по споразумението „Моллов ­ Кафадарис“ местното гръцко население бива изселено в Гърция, а тук пристигат българските бежанци  – тракийци и македонци, от Гърция.   След чудото с неплодната жена празникът, посветен на това събитие се чества и до днес на петата събота от Великия пост.   Оттогава възниква и традицията чудотворната икона на  Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от Първия петъчен Акатист на Великия пост, когато се чете първата статия от Богородичния акатист. Те прeстояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици, и след прочитането на последния – Пети акатист, се раздават на безплодните жени, за да се сдобият с рожба.

Вековна е също традицията да се дават и специални колани на бездетните жени, които те да носят на кръста си, за да заченат. Този ритуал е уникален, датира от близо два века и е характерен само за този храм в България.

Много са чудесата, извършени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете. Някои от тях са описани в помениците пазени в местния музей. За други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и досега се разказват предания.   Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис, преспива в храма през 1934 г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода. Дарява и едно златно енголпие на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.