Прието е да се смята, че хората са способствали в значителна степен за трансформацията на Северна Африка в огромна пясъчна пустош. Интензивното отглеждане на едър рогат добитък е унищожило почти цялото растително покритие, поради което се е увеличило способността на повърхността да отразява слънчевата светлина и количеството на валежите в района е намаляло, пише Блиц.

Но група британски учени са стигнали до извода, че дейността на древните скотовъди е имала противоположен ефект: хората са „подарили“ на Сахара още 500 години „зелено“ съществуване. Археолозите и специалистите по география твърдят, че древните африкански племена са се приспособявали към промените в деградиращата екосистема, като по този начин несъзнателно са удължили живота й. Благодарение на използването на селективна паша за животните и сезонното придвижване Сахара е загубила своята растителност много по-късно, отколкото можеше да се случи при отсъствието на хора – поне 500 години минимум.

„На местата, където пастирите са се задържали по-дълго, е имало повече ресурси. Те са показали отлична способност да се адаптират към изменението на климата“, казва Крис Брайърли – един от авторите на изследването. Учените смятат, че сегашното човечество в светлината на глобалното изменение на климата има какво да научат от древните номадски скотовъди: техните стратегии ще помогнат за приспособяването към новите условия.