Снимка shuterrstock

За сграда като „Бурдж Халифа“ в Дубай – най-високата а в света, са използвани огромни количества бетон, 330 000 куб. м. Една от основните съставки на бетона е пясъкът. В момента в строеж са още небостъргачи, пише Блиц.

Строителството процъфтява не само в Обединените арабски емирства, но и по цялата планета. Търсенето на пясък и чакъл толкова драстично се е увеличило, че някои експерти дори бият тревога, че пясъкът скоро може да стане кът и даже да изчезне напълно.

Това се случи в Ямайка, където през 2008 г. дългият 400 м плаж в Корал Спринг изчезнал за една нощ. Крадците по някакъв начин са успели да си тръгнат с пясък, който като количество може да се натовари на 500 камиона.

Виновниците така и не били открити. Предполагаше се, че пясъкът е бил използван за укрепването на някой друг плаж или е отишъл в строителната индустрия. При всички случаи това е била доходоносна кражба – търсенето на пясък е като това на златото.

„Пясъкът е основата на съвременното общество“, каза ученият от Германския център за интегрирани изследвания на биоразнообразието Аурора Торес. Според нея повечето хора не са наясно със „задаващата се трагедия“, защото пясъкът става все по-малко.

„Макар и обществеността като цяло все още да е в неведение, екологичните и човешки измерения на последиците от добива на пясък предизвикват внимание, а през последните години темата привлече интереса на международни организации като службата на ООН за защита на околната среда ЮНЕП“, каза Торес. Междувременно кварцовите зърна станаха най-потребяваният природен ресурс в света след водата.

Пясъкът е застъпен не само в сградите и може да бъде намерен практически навсякъде – от стъклото до асфалта, от козметични продукти до паста за зъби, от микрочипове до дисплеи на смартфони и от автомобилите до самолетите. Извличаният от пясъка силициев диоксид намира приложение и във винопроизводството, както и в много хранителни продукти.

На пръв поглед изглежда, при толкова много пустини по света, че има предостатъчно пясък. Но има един проблем: пустинният пясък не е подходящ за бетон. Вятърът е направил зрънцата му толкова гладки и закръглени, че те нямат нужните груби ръбчета, за да се слепват помежду си.

Това значи, че всичкият пясък в пустинята е непотребен за шейховете при мегапроектите им в Дубай и Абу Даби. За „Бурдж Халифа“ например трябвало да бъдат внасяни големи количества пясък от Австралия.

За да бъде добит пясък, огромни плаващи багери дълбаят океанското дъно, както и езера и реки, често пъти с опустошителни последици за чувствителни екосистеми. Речни корита са понижават, крайбрежни зони ерозират, растителен свят в океаните се унищожава, а цели острови изчезват. Често пъти се заличават и защитни механизми, които пазят срещу бури и цунами.

Междувременно в ход е търсене на заместители на пясъка. Казват, че рециклирането на строителни материали и изследователските опити за превръщане на пустинния пясък в годен за употреба са обещаващи.

Но проблемът е сложен, с много измерения, и все още е сравнително нов. „Да се намерят алтернативи на пясъка е трудно. Пясъкът е особен материал, защото в исторически план е бил изобилен и евтин“, отбелязва Аурора Торес. „Все още никой не е намерил решение, което да може да задоволи огромното търсене“, добави тя.