Ученици на големия актьор Стефан Данаилов със сълзи на очи си спомниха за него. И благодариха, че съдбата им е дала шанс да се докоснат до него.
Ненчо Илчев каза по БТВ : Стефан Данаилов държеше отключена вратата си. Викаше:  „Влез, отключено е. Влизаш и го заварваш с кафето и цигарката. Питаше: „Как си моето момче“. Даряваше огромна любов. Нямаше толкова обичан преподавател. Благодаря на хората, които през последната година го дариха с много любов. Той се върна отново към сцената и живота. Благодаря на Господ, че видях тази огромна любов. Той се възроди, когато хората ставаха на крака и го аплодираха.  Трябвало е да има такъв човек, който толкова много да обича. С приемането ни питаше: Гладен ли си, имаш ли къде да живееш“. Той ми помогна. Той се хранеше с любов.

 

Нети:  Всеки от нас се чувства част от голямото семейство. Той продължава да е свободен сега. Трябва да се помолим, защото сега наистина е навсякъде. Той минаваше през екрана и сега е във всички нас. Той ни учеше как да останем хора. Няма финал, всичко продължава.

Ваня Щерева: Чувствам, че съм загубила баща. От вчера аз съм ничие дете. Той е толкова естествен. Той беше на всички, дори на тези, които не го познаваха.  Ние, учениците му, бяхме късметлии, че се докоснахме до него. Изуми ме на срещата с учениците си. На това събиране такива неща ми разказа за мен. Питах се откъде знае. Интересуваше се от всички. Излъгах го, че сме репетирали, а той бил в тази аудитория. И аз една седмица не отидох на училище. Такъв срам ме хвана, че никога повече не излъгах никого. Той не ти казва направи така и така. Той те учи с харизмата си. Благодаря, че ми се случи в живота.

Следет