Митар Тарабич (1829 – 1899) бил сръбски селянин, когото Бог и провидението надарили с необичайни способности – да предсказва бъдещето. Митар бил неграмотен и разказвал за своите видения на местния свещеник Захари Захарович (1836 – 1918), който записвал пророчествата му. Днес този безценен ръкопис се съхранява у правнука на Захарович – Деян Маленкович, пише „Труд“. Предсказанията на Тарабич с удивителна точност се сбъдват през ХХ век след свалянето на сръбската кралска династия на Обреновичите.

Тарабич предсказал много съдбоносни събития на миналия век: убийството на сръбския крал Александър и съпругата му Драга през 1903 г., началото на войната между страните от Балканския съюз и Турция (1912 г.) и победата на Сърбия и нейните съюзници (България, Гърция и Черна гора), началото на Първата световна война (1914 г.), нападението на хитлеристка Германия срещу Югославия (1941 г.) и победата на СССР, установяването на комунистическия режим на Тито в Югославия, войната на Балканите през 1991 – 1995 г., изобретяването на телевизията, компютъра и интернет и мн. др. Всичко, което предсказал Тарабич по отношение на славянските народи и държави, се сбъднало с невероятна точност и последователност. Човечеството ще бъде поразено от странна болест, срещу която никой няма да може да намери лекарство. Всеки ще казва:

„Зная, зная, защото съм мъдър и опитен”, но всъщност хората ще остават в неведение. Те ще мислят, ще мислят, но няма да могат да намерят нужното лекарство, което с Божия помощ биха намерили навсякъде и дори в самите себе си.” „Човек ще се отправи в други светове и ще открие там безжизнени пустини, но и тогава ще е уверен, че знае повече от самия Бог. Хората ще полетят до Луната и до звездите в търсене на живот, но няма да открият подобен на нашия. Той ще съществува там, но те няма да разберат, че това е живот.

Там няма да видят нищо освен вечна божествена благодат, но с цялото си сърце и душа ще усетят красотата и величието на Господа. Този, който замине към тези места и не вярва в Бога, когато се върне, ще каже: „Вие, съмняващите се в Господа, отидете там, където бях, и ще видите силата Му!”. „Колкото повече хората знаят, толкова по-малко ще обичат ище се грижат един за друг. Ненавистта между тяхще стане толкова силна, че те ще започнат повече да се грижат за различни устройства, отколкото за своите близки. Човекът ще се доверява повече на устройството, отколкото на съседа си.” „В Далечния север ще се появи малък човек, който ще започне да учи хората на любов и съчувствие, но около него ще има много лицемери и затова ще му е много трудно. Малкият човек ще остави след себе си мъдри книги и всички казани от него думи. Тогава хората ще видят, че са се лъгали.”

„Тези, които четат и пишат различни книги с цифри, ще мислят, че знаят повече от всички. Тези хора ще живеят според своите сметки ище правят това, което им казват цифрите. Сред тяхще има и добри, и зли. Злите ще тровят въздуха и водата, ще сеят чума над морета, реки и гори и хората бързо ще умират от различни болести. Добрите и мъдрите ще видят, че всички тези цифри не струват и пукната пара и водят света към гибел, след което ще започнат да търсят мъдрост и размишления.”

Трета световна война (2050 – 2100)  „Когато добрите започнат повече да размишляват, това ще ги доближи до божествената мъдрост, но ще е прекалено късно, защото злите вече ще успеят да опустошат Земята и народът ще започне да умира масово. Тогава хората ще избягат от градовете ище търсят планини с три кръста, където да могат спокойно да си починат. Тези, които успеят, ще спасят себе си и семействата си, но за кратко, защото ще настъпи голям глад. В градовете и селата храната ще е в изобилие, но ще е отровена. Който издържи до края, ще оцелее, защото Светият дух ще го спаси и ще го приближи до Бога.”

„В тази война ще изобретят най-разнообразни и странни гюлета за оръдия. Когато си взривяват, вместо да убиват, ще омагьосват всичко живо – хора, армии, добитък. Под действието на тази магия те ще спят, вместо да се сражават, но след това ще се съвземат.” „Ние няма да се сражаваме в тази война, другите ще се бият над главите ни. Горящи хора ще падат от небето. И само една страна, на края на света, заобиколена от големи морета, с размера на нашата Европа (вероятно Австралия), ще живее в мир и безгрижно… Нито в нея, нито над нея няма да се взриви нито едно оръдейно гюле. Този, който избяга и се скрие в планините с трите кръста, ще намери убежище ище бъде спасен. Той ще живее в бъдеще в изобилие, щастие и любов, защото няма да има повече войни…”.