автор: Евгений Натов , Банкеръ

Съседна Турция продължава да ни притиска от югоизток със своя устрем към Европа. Страната, която иска да се възползва от Пътя на коприната, строи мостове над Босфора, скоростни жп линии, автомагистрали, газопроводи, а ние като воденичен камък тежим на мястото си и не успяваме да се включим в тези проекти.

Освен това Турция има план за обновяването на ГКПП Капъкуле, а държи и газовото кранче за диверсифициране на доставките към Европейския съюз, към което и ние искаме да се включим. За съжаление България не е толкова активна в развитието на търговско-икономическите отношения със съседните страни.

Все в тази поредица от активности преди седмица Турция подписа споразумение с ЕС за изграждане на участък от високоскоростна железопътна линия между Капъкуле на границата с България и гара Халкалъ в Истанбул. Проектът е по програмата на ЕС за трансгранично сътрудничество на инструмента IPA и отпуска 275 млн. евро за строежа. Жп линията ще се използва за превоз на хора и товари и по нея влаковете ще се движат със скорост от 200 км/час.

Насреща ние пък пуснахме пътнически влак за туристическо пътуване от Пловдив до Одрин. Той обаче пътува само два пъти (на 1 и 2 юни, събота и неделя) тестово и спря. Официалното съобщение от БДЖ гласи: „За осигуряване на по-удобна възможност за пътуване до Турция, която да обхваща по-широк кръг от клиенти на националния железопътен превозвач, в момента се изготвят варианти влакът до Одрин да тръгва от София. Туристическият влак ще продължи да пътува, след като се преразгледат и осъществят всички съгласувателни процедури със съответните институции в най-кратък срок.“ Кратко и ясно, по чиновнически.

Въпреки всичко това Турция е един от водещите търговски партньори на страната ни, и то най-големият извън Европейския съюз. След приемането на България в ЕС тя  се превърна в своеобразна  врата за съседите  към общността. Със своето стратегическо географско положение в центъра на Балканите тя e важна за Турция, тъй като  през нея минава почти целият обем от нейни  стоки, които се изнасят към Европейския съюз. Премахнати са митата върху стоките, които формират  двустранния ни търговски стокообмен. Освен това намаляването на корпоративния данък у нас на ставка 10% увеличава интереса на турския бизнес към страната ни. Традиционно основни пера в експорта ни са суровините  и материалите.

В резултат през последните осем години двустранният стокообмен растеше, при това и салдото е положително за България. Географската близост и потенциалът на пазарите предопределят високата активност между фирмите от двете страни.

През 2018-а обаче отбелязваме спад от 4.9 на сто, но търговията остава балансирана и е на стойност 4.174  млрд. евро. Турция е третият най-голям търговски партньор на България. Износът за югоизточния ни съсед е 2.162 млрд. евро. Това формира 7.65% от общия ни експорт, но и спад от 12.9 на сто. Вносът от Турция е  за 2.012 млрд. евро, с дял  от 6.25% от общия импорт, и расте с 5.4 на сто. Потенциалът на двете икономики създава предпоставки за по-активно сътрудничество, както в областта на търговията, така и в областта на инвестициите и на  производственото коопериране, отбелязват анализаторите.

Разбира се, остават и проблемите.

За да се реши този с огромните опашки от камиони по границите, ще трябва да се изчака разширяването на инфраструктурата на граничния пункт „Капъкуле“. За целта с приоритет ще се развива жп гарата, за да може в бъдеще товарите да се пренасочат по жп линиите. Турската  страна  предлага разширяването на ГКПП „Капитан Андреево“, чийто  капацитет е по-малък от този на  „Капъкуле“ и не може да посрещне потока от ТИР-ове от Турция и от Европа.

Прочетете цялата статия тук.