автор: Гергана Ватова, „Успелите“

Не я познавам. А ми се иска! Млада, красива и отделила няколко часа, за да почисти чешмите в парк „Пети октомври“ в Стара Загора. Събрала е стотици погледи. Някои пълни с възхищение. Други с недоумение. Трети хора са си задавали въпроса „Защо?“. Замислих се, че не знам отговора. Не я познавам. Обаче в главата ми изниква друг въпрос: „Защо пък не?“.
Да, работа е на общинските служби. Но когато нещо не ни харесва, е наша работа да го променим. Дали чрез пускане на сигнали, дали чрез собствените си действия… Въпрос на избор.
Да, едни изчистени чешми не са основните ни проблеми. И няма да подредят проблемите в икономиката, здравеопазването, образованието. За съжаление! Обаче едни изчистени чешми са възможност за един парк да стане по-поддържан и приятен за игри и разходка. Не е толкова малко, нали…
Да, възрастта няма значение. Но това момиче показва, че не всички млади хора, които се разхождат по улиците, са невъзпитани престъпници. Както се опитват да ни наложат голяма част от медиите. И това момиче не е изключение. Ако се огледаме, то ще го разберем. За добрите дела няма възраст и пол. Всички сме способни на тях.
Да, нейната постъпка няма да промени света. Но добрият пример е заразен. Едни почистени чешми могат да повлекат след себе си други добри дела. Това е прекрасно, нали…
Аз не знам защо тя е решила да почисти чешмите в парка. Но знам, че няма причина да не го направи. Но ако решиш, че търсиш причина, то ще намериш хиляда. Минимум.
Преди около две години не разбирах и защо трябва да се говори за доброто. Правиш го и забравяш. Днес знам, че доброто трябва да се разпространява. Защото е заразно. И вдъхновява… Без значение какво сме направили – върнали изгубено портмоне, помогнали на някой в беда или изчистили чешмите в парка. Нашите постъпки са способни да променят света…

final theory test