снимка: Монитор

Людмил Иванов Стайков е български театрален и кинорежисьор.Роден е на 18 октомври 1937 г. в София. През 1960 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Още с първите си пиеси, поставени на сцената на Бургаския драматичен театър, Людмил Стайков получава награди на национални прегледи. Успехите му продължават със спектакли в Младежкия театър в София. Работи в БНТ като режисьор на поредица документални филми и предавания. От 1972 г. е член на БКП.

Дебютира в киното с филма „Обич“ през 1972 г., за който е награден със Златна награда на кинофестивала в Москва. През 1974 г. специализира кинорежисура в Париж. Между 1983 и 1986 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ.

Сред най-известните филми на Людмил Стайков са „Хан Аспарух“ и „Време на насилие“ (1988 г., по романа на Антон Дончев „Време разделно“).

На XIII конгрес на БКП в началото на април 1986 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП. От 1987 г. е народен представител в 9 НС на мястото на починалия Христо Костов Христов. От 1986 г. е председател на Творческо-стопанското обединение „Българска кинематография“.

Член на Президиума на ВАК от 2000 г. Професор по филмова и телевизионна режисура, заместник-ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 11.10.2000 г. до 04.11.2003 г. Академик на БАН от 2004 г. Член на Съвета за електронни медии от 18.04.2006 г.