pochivka.blitz.bg

Този град в Южна Америка, който се намира на територията на днешно Перу, е истинска загадка. И сега десетки хора по света, които са научили за него, се питат каква е историята му. Някои дори прокарват версията за извънземна цивилизация, стояща зад построяването му.

Той е открит от археолозите преди около 70 години и веднага се превръща в истинска сензация сред археолозите. Учените предполагат, че се е появил в периода между 2000 и 2600 години преди нашата ера.

Карал, както се казва градът, е открит по съвсем случаен начин от американски пътешественици едва през 1949 година. А това, което крие, си остава и до днес истинска загадка.

Основното изследване на перуанската находка започва през 1994 година и продължава до наши дни.

Преди това откритие в същия регион били намерени и други места с останки от древни съоръжения, които по размери очевидно се различавали от обичайните жилищни постройки. Аналогични постройки били установени и по време на разкопките в Карал.

Благодарение на това откритие учените могли с точност да установят давността на строежа.

Това станало възможно с помощта на радиовъглероден анализ на една от находките на мястото на разкопките – плетена чанта от тръстикови влакна. Именно ориентировъчните данни показали, че този най-древен град е на възраст около 5000 години.

Колкото и да е странно, този обект е влязъл в списъка на ЮНЕСКО едва преди десет години. Градът е съхранен много добре, което явно е било възможно, благодарение на сухия климат. На площ от около 60 хектара са живели около 20 хиляди души, поне така предполагат учените. Интересното е, че същият този град е възникнал по едно и също време с други древни населени места като Месопотамия, Индия, Египет или Китай.

Все още не е доказано, но се предполага, че самият град е бил столица на голяма област.

Сред различните обекти на градската архитектура изпъкват седем пирамиди, между които са се разполагали улици, площади, складове и амфитеатър.

Има и друг, изключително любопитен факт – на територията на Карал не е намерено никакво оръжие – няма дори стени или укрепления. Това свидетелства, че местните жители не са участвали във войни или сражения.

Затова пък учените са намерили екземпляри от древни музикални инструменти – флейти, направени от кости на пеликан или пък и свирки от лами и елени.

Изследователите са изяснили, че местното население е почитало „свещения огън“. Жителите устройвали в жилищата си религиозни огнища. Имало е и главно огнище в самия град, което е горяло непрекъснато, снабдено със сложна, вентилационна система.

За самия олтар е бил построен и специален амфитеатър, който е защитавал свещената реликва от случаен пожар на двойна стена, с коятот я е била обградена.

Има вече теория, че именно за този град се е разпространявала легендата на перуанските индийци. в нея се разказва за град, в който всичките камъни, които се осветявали от сутрешното слънце, се превръщали след това в злато. Но ако някой от хората опитвал да се докосне до тях, то изгарял за секунди и изчезвал.

Според друга местна легенда, в града на слънцепоклонниците горял вечен огън, който защитавал населението от войни и унищожение. Затова и хората не се нуждаели от оръжие или крепостни стени.

Но веднъж там пристигнали диви племена, които разрушили съоръженията, разграбили храмовете и превърнали града в руини. Всъщност това може да се окаже истинската причина за разрушаването на този необикновен град. По време на разкопките там са намерени не само следи от пожари, но и разрушения на самите сгради, които няма как да бъдат причинени от природните стихии.

Стана ли ви интересна цялата тази история? Може да видите всичко с очите си, защото в момента се устройват специални екскурзии до руините на този древен град.