Лято е, Световното по футбол започна и съвсем естествено бирата влезе в центъра на вниманието на хората. Снимка на една очукана капачка, споделена във Фейсбук, предизвика истинска вълна от коментари за предимствата на някогашното светло пиво пред сегашното. Темата тръгна от един съвсем прост въпрос: А защо някога срокът на годност на обикновената бира беше само три дни?

Отговорът го дадоха старите почитатели на пенливото удоволствие в фейсбук групата „България в снимки от миналото“:

„Викахме ѝ Румениге, заради единайската. Правеше се от хмел и беше истинска.
Сега една бира може да стои четри години и си е същата,защото е пълна със спирт.“

„Хубави времена с хубава и истинска бира, е нямаше 100 вида като сега, но…. беше си истинска пак повтарям“.

Носталгията по някогашната бира обаче далеч не се споделя за всички. И макар те да не отричат, че бирата е била без примеси, спомнят си добре и нейните недостатъци:

„Естествено, че знам защо трайността ѝ беше 3 дни – защото не беше добре пастьоризирана, беше произвеждана в нехигиенични условия и съответно вътре в бутилките се развъждаха бактерии, гъби и други твари.“

„Защото производството не беше толкова чисто и бутилките бъкаха от боклуци.Всички искаха зелени бутилки за да могат като я обърнат да видят колко е процентното съдържание на болкук в бутилката.“

„Изписахте куп простотии – като започнем с 11% и свършим с 3дни трайност.Беше на парцали докато я сваляха от камиона.“

„И в кръчмите по селата идваше на парцали…! И и слагаха по малко сол в чашата …за вече вкиснатия вкус..!!!???…е…“добри времена бяха…!!!“

Други пък се оказват спецове в историята на българското пиво:

„Консервантите при бирата у нас започнаха да се влагат в средата на 80-те. Пастьоризацията вече се прилагаше за някои марки. В Пловдив, пак тогава, се правеха ограничени количества „Ромбус“. Абсолютно натурална, отлежала над 40 дни и единствена с 13 %. Иначе от“ парцаливата“ бира се правеше спирт. Симпатичното е че и по тази тема някои се мъчат да си боднат опорната точица за „комунизма“.