снимка БНТ

На 84-годишна възраст е починал големият български художник, общественик и колекционер на произведения на изкуството Светлин Русев, съобщава „Блиц“. Академикът е издъхнал в дома си, пише изданието.

Тялото му е открито от негов близък роднина, който е отишъл да го види.

Към момента няма официална информация за причините, довели до кончината му.

Маестрото бе символ на талант и забележително творчество, вдъхновител на поколения млади артисти. Рисуваше, даряваше, откриваше изложбите на своите ученици, за да ги подкрепи.

Той се противопоставяше на оварваряването, на обезсмислянето на духовното и човешкото и се бореше срещу това с изкуството си. Не криеше разочарованието, че светът се е превърнал в място за интереси и елементарна двуизмерност.

Светлината, която носи и съдържа изкуството, е трудният път към спасение и съхраняване на човешкото в човека. Но докато държавници и политици не станат активна част от зрителите, слушателите, читателите, докато самите те не почувстват нужда – дотогава единственото спасение е, както някога на един пленум на Комитета за култура се изцепих с изказване: „че само нравствена, интелигентна и естетическа диктатура ще оправи нещата”, призна в свое интервю за сайта на Съюза на българските журналисти маестро Русев.

Една от последните каузи на художника бе опитът да бъде спасен паметника „1300 години България“. Той не се умори да повтаря, че събарянето му е лъжепатриотизъм. Намираше опазването на творбата на Валентин Старчев като знак за спасение на духовната, творческата и историческата памет на България.

Големият художник вярваше в силата на духа и вдъхновението. Откриваше го и в най-незабележимите детайли. После ги претворяваше в картините си. Те ще останат като символен знак на големия творец, пише PlovdivTime.bg.

Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г. Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975). Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г. Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. Бил е депутат в няколко народни събрания. Носител на множество престижни награди у нас и в чужбина. Удостоен е с държавно звание Народен художник.

Работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена. Негови по-монументални творби украсяват обществени стради. Автор е на стенописите в църквата на Ванга в Рупите.

Поклон пред паметта на големия творец!