След дълго и хаотично заседание, примесено със скандални обвинения, македонският парламент прие снощи промени в конституцията, за да може страната да промени името си на Република Северна Македония, предадоха световните агенции.

Необходимото квалифицирано мнозинство от две трети бе постигнато при поименния вот буквално с един глас – 80 от общо 120 депутати. 39 техни колеги гласуваха против, съобщава БТА, цитирана от Dnes.bg.

Промяната на името бе договорена с Гърция в Преспанския договор от юни. Тя може да отвори пътя на страната към НАТО и Европейския съюз, блокиран от дълго време от Гърция, според която името „Македония“ предполага териториални претенции към едноименната гръцка провинция, отбелязва Ройтерс.

Конституционните поправки получиха необходимото мнозинство от две трети, след като няколко депутати от националистическата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ се отклониха от нейната линия и подкрепиха конституционните поправки, отбелязва ДПА. Останалите им колеги от групата на ВМРО-ДПМНЕ – най-голямата в парламента на Република Македония – бойкотираха гласуването.
Заседанието на парламента бе забавено с над 10 часа. През това време македонският премиер социалдемократ Зоран Заев се мъчеше да си осигури подкрепата на депутати от националистическата опозиция, която бе необходима за събиране на необходимото мнозинство от две трети. В противен случай в страната щяха да бъдат свикани предсрочни избори.

Игор Янушев, генералният секретар на ВМРО-ДПМНЕ, заяви, че депутати от партията са били подложени на „политически заплахи“ преди гласуването. На трима от тях според Янушев са били подложени подкупи между 250 хиляди и 2 милиона евро, съобщи АП. Заев отхвърли тези обвинения и заплаши да заведе дело за клевета.
Одобрените поправки в конституцията на бившата югославска република са общо четири. Първата е за добавяне на „Северна“ към името на страната Република Македония. Втората вписва държавните правни традиции в преамбюла на конституцията. Третата предвижда „уважаване на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните страни“. Четвъртата поправка се отнася за грижите за културните, икономическите и социалните права на македонския народ и всички граждани на страната без граница без намеса в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи под каквато и да било форма.

Със силната подкрепа на западните лидери, Заев води кампания за преименуване на бившата югославска република с цел уреждане на продължаващия 27 години спор за нейното име със съседна Гърция, отбелязва АП. Това ще позволи на Р Македония да се присъедини на първо време към НАТО, а евентуално на по-късен етап – и към Европейския съюз.

Националистическата опозиция е твърдо против промяната на името и бойкотира произведения миналия месец референдум по въпроса. Огромното мнозинство от участниците в допитването подкрепиха инициативата на Заев, но не бе достигната необходимата избирателна активност от над 50 процента. Въпреки това македонският премиер пристъпи към гласуване на конституционните поправки в парламента.

Сега процесът на промяна на името на страната на Република Северна Македония трябва да започне официално в срок от две седмици, посочва АП.

Процесът обаче е дълъг и пред него остават препятствия, отбелязва Ройтерс. Ще са необходими още няколко гласувания в македонския парламент, като процедурата трябва да приключи най-късно до януари.

След като Република Македония промени официално името си, гръцкият парламент също ще трябва да одобри Преспанския договор. Министърът на отбраната Панос Каменос, лидер на националистическата партия „Независими гърци“, заплаши, че по-малкият партньор в управляващата коалиция ще напусне правителството, ако споразумението бъде одобрено.