автор: Любомир Аламанов, Фейсбук

Любомир Аламанов е един от утвърдените български специалисти в сферата на PR с международно признание и много публикации. През 2016-а във Вашингтон, САЩ, той е сред наградените с 2016 PR People Awards, през 2017-а е е единственият представител на Централна и Източна Европа сред 50-те най-влиятелни иноватори в ПР сферата. В своята страница във Фейсбук той описа наблюденията си от една българска книжарница и нейните клиенти.

Празниците са прекрасни дни. Когато много хора искат да правят подаръци. Естествено, в това число и книги. Книжарниците се напълват с хора, които иначе не биха стъпили в тях. Но преди празниците ентусиазирано превземат нови територии. И се получават интересни ситуации.

Онзи ден. Понеделник. Последен ден на годината. В една от любимите ми книжарници съм. Лудницата е значителна, продавачките са пощурели. Тихо и кротко си обикалям. Не че нещо съм пропуснал. Просто така. Е, и с три книги в ръце. А около мен се разиграват различни житейски драми.

Три момичета. Ранен тийн. Късна готика. Всичко е в черно и виолетово. Грим, червило, чокъри, гривни, обици, ризи, блузи, лак на ноктите. Черните им дънки имат повече дупки, отколкото плат. Сякаш един чифт е разделен за трите. Мила Йовович в Ултравайълет изглежда като синеоко бебе пред тях. Стоят до рафта с фантастиката. Видимо развълнувани. Говорят си шумно. Тийн-ка 1 възбудено: „Има го, има го, ето „Вампирът с красивите очи 9“, трябва да си го вземеш! Тук той я ухапва!“ Изпискват радостно. Тийн-ка 2, леко съмняващо се: „Ама той не я ли ухапа във „Вампирът с красивите очи 4“?“ Тийн-ка 3, малко обидено: „Да, ама тук е по по-различен начин…“. Този съкрушителен довод дефинитивно приключва разговора. Взимат книгата.

Баба. Добре облечена. Старата интелигенция. Уважение към книгите. Личи си. Говори по смартфон. Явно й дават инструкции какво да търси. Тя леко недочува. Но не се опитва да намери тихо място. В претъпканата книжарница няма къде. Стои в центъра на помещението и вика сравнително силно: „Какво? Какво да търся? Като актьора ли?“ Не разбира отговора. И аз не го разбирам.

Влизат две батки. Ама истински батки. Като от каталог за батки. Прилепнали тениски, разперени ръце, тестостерон се излъчва на макс. Влизат уверено. Връхлитат по-скоро. След няколко крачки се отзовават между стелажите. Единият леко ме избутва. Поглежда ме. Презрение струи от очите му. Някакъв. С книги в ръце. В книжарница. Ужас… Спират. Долавя се неувереност в следващите ходове. Батка 1 се навежда към Батка 2 и прошепва. Ама така прошепва, че книгите се разлистват. „Кво стаа тук, бе, кви са тия книги? Нали сме в книжарница, писалка търсим?“ Батка 2, явно по-опитният в групата, му изшътква и авторитетно кима към касата. Отиват да търсят писалки. В книжарница са все пак.

Високо момиче се мотае неуверено. Няма продавачи, всеки тича нанякъде. Момичето е с дълга коса, очила, раница на гръб. Симпатично, интелигентно изглеждащо. Оглежда се и ме приближава. Изпъвам гръб. Явно привличам погледа. После се сещам, че е заради трите книги в ръката ми. Изглеждам като човек, който поне е намерил нещо в лудницата. Момичето ме пита дали имам идея къде е последната книга на Стивън Хокинг. Усмихвам се. Разбира се, че имам. Бодро отговарям, че е на рафта с езотериката. Момичето ме гледа невярващо. С доста съмнение в здравия ми разум. Май започва да съжалява за избора си. Пояснявам, че астрофизиката е заедно с астрологията. Често в книжарниците ги слагат така. Май защото и в двата жанра пишат за някакви „квантови“ неща. А и двата започват с „астро“. Логическо е, както би казал Цветанов. Момичето благодари и с поглед на уплашена газела бързо се отдалечава. Въздъхвам, такъв е животът.

Две барбита се разхождат из книжарницата. Класически барбита. В розово. С големи чанти. Розови. Едната има куче в чантата. От тези, малките породи. Които приличат на мишки. Гледа много стреснато. Даже не се обажда. Барбито с кучето е водещата. Барби 1. Другото барби е БФФ. Бест Френд Форевър. Или Барби Фъфлещо Фалшиво. Нямам идея, нещо такова ще да е. Търсят подарък за Милото на Барби 1. Искала да го изненада за празниците. С книга. Голяма ще е изненадата, мърморя си аз и се сдържам да не реагирам… Обсъждат книги. Барби 2 се опитва да се покаже добра приятелка. БФФ, нали. Предлага ту една, ту друга. Барби 1 авторитетно отхвърля всичко. Едната била с малко картинки, другата била много тънка. А Милото трябвало да изглежда интелигентно като я отвори пред хора. Накрая възкликва с радост: „Ето, ще му взема книга за подбрани оръжия. Опакована е, значи е ценна. Милото много си пада по пушките.“ Тръгват си с томче „Избрано, Пушкин“. Опакована в целофанче.

Бабата спира разговора. С въздишка затваря телефона. Обръща се към продавачката на касата и почти проплаква: „Извинявай, момиче, имате ли някаква книга, Гавра ли е, Хавра ли, не можах да чуя. Днешната младеж какво ли не измисля. Ама щерката много настоява…“

Хубаво ми става. Радостно е как празниците карат хората да влизат в книжарниците. Има бъдеще нашият храбър и горд народ… : )

Щастлива нова година! И усмихнат ден! : )