Няма родител, които да не иска децата му да са възпитани, културни и образовани, а не лигави, немърливи и неграмотни. Точно тук на помощ идва една древна японска практика.

Япония е една от най-невероятните държави в света. Навсякъде японците са известни с усърдието си, тяхното постоянство, дисциплина и уважение към природата.

Предлагаме да обърнем внимание на друга особеност на тази нация, която би трябвало да е водеща за всеки родител по света, пише jenata.blitz.bg.

Хората, които посещават Земята на изгряващото слънце, са изненадани от необичайното взаимно разбирателство между различните поколения японци. Децата са послушни и прекрасни, възрастните са адекватни, бабите и дядовците са любящи, но без обичайното „изцеждане”.

Причината за такова единодушие е специална традиция за отглеждане на деца, чиито корени се крият в далечното минало.

Преди много векове японските майки съчетават работа с отглеждането на деца. Тогава не е имало детски градини или баби, които да седят у дома, и на които можете да оставяте детето си, докато работният ден свърши. Ето защо бебето винаги е било неизменно до майка си. Дори ако жената е ходила на полето, тя е носила детето в кърпата си. В същото време тя непрекъснато комуникира с бебето, разказала какво прави и защо. Не е изненадващо, че така детето се научава да говори по-бързо, отколкото да ходи.

Детето се чувства въвлечено във всички житейски процеси (работа, почивка, разходки) и така за него е по-лесно да се развива и да учи света.

Не е изненадващо, че дори и сега японците предпочитат да отглеждат деца според тази традиция. Където и да е майка си, каквото и да прави, бебето винаги е до нея – на ръце, зад гърба й в раничка/кенгуру или винаги на ръцете й.

Японските майки обикновено остават в къщи, докато детето не навърши 3 години. Въпреки че в страната има детска градина, смята се, че е срамно детето да ги посещава преди да е навършило тази възраст. След като детето отпразнува своята тригодишнина, то се праща на детска.

Както у дома, така и в градината, децата се научават да показват внимание към чувствата си – не само на собствените си, но и тези на другите хора, животни и дори неживи предмети. Например, ако бебето бутне предмет на земята и той се счупи майка му ще го накара да се извини на предмета, защото го е „заболяло”.

Децата в Япония получават много родителско внимание – прегръдки, разговори, съвместни разходки и т.н. Но има и такива неща, които никога няма да видят от страна на родителите си.

Учителите в Япония пък се отнасят учтиво и сдържано към децата, също така винаги са внимателни в комуникацията си с тях, а също така никога не се намесват в поведението им.

Естествено е, че родителите се изнервят на непослушните си деца, но как да накарат детето да спре да се държи лигаво? Японците не викат и не наказват, но как мотивират детето да се държи правилно?

Отговорът е прост – те показват своето недоволство чрез интонация и с поглед.

Японските деца несъмнено разпознават кога родителите са разстроени от поведението им и се чувстват виновни и разкаяно се опитват да подобрят поведението си.

Както виждате, в Япония децата се къпят в любов и грижи от страна на родителите си, а от самото си раждане те усвояват принципите на живота в обществото. Разбира се, тази система на образование е много необичайна за жителите на други страни. Но опитът от стотици години показва, че той е невероятно ефективен и помага на всички да израснат като граждани, които спазват законите, културни са, възпитани и любящи.