Казват, че адреналинът бил основната причина да се продават самолетни билети и хотелите по света да бъдат винаги пълни. Напълно съм съгласен. Той е този, който ни кара да се връщаме към най-безумните неща, които сме правили пак и пак, и пак … Изпитвал съм го два пъти. Първият път това се случи в Адаманово море, когато плувайки около един коралов риф под мен изведнъж зейна тъмно синя бездна, дълбока над 300 метра. След това я сънувах и мислех единствено как да се върнем там по-скоро. Преди две години се озовах на 1400 метра височина, като от тази бездна ме деляха само 5 сантиметра бронирано стъкло. Единственото ми предпазно средство бяха платнените калцуни, които защитаваха стъклото, а не мен самия. Първите 200 метра само лазех. Следващите 200 метра изминах стискайки парапета до побеляване на кокълчетата. След което, очаквах третата разходка над дълбоката километър и половина бездна с туптящо сърце, като се надявах срещата ми със стъклена пътека да е час по-скоро.
Тиенмън Шан означава „Небесната планина” и тя напълно заслужава името си. Представете си как преди милиони години, по време на катаклизмите, които променяли лицето на Земя, е трябвало да се образува планина. Но тази планина не е била, като в класическите ни представи – със склонове и връх. Нищо подобно. Просто едно огромно парче земя, колкото цяла планина, се издигнало перпендикулярно нагоре и се получило нещо, като плато с мащабите на планина.
Планината е висока километър и половина, горе е плоска като тепсия, а склоновете са отвесни и изрязани, като с нож, от божествения архитект, който създава земните красоти. За да завърша общата картина ще кажа, че милиони години след образуването на Тиенмън Шан, модерният човек е решил да обходи това геологическо чудо с висящи пътеки от бетон и стъкло. Ако сте намислили да отидете на това изключително място, а не намирате българска компания, която да удовлетвори приключенския ви дух, препоръчвам китайския тур оператор ChinaHighlights, който до края на месеца представя своята уникална кампания за Джандзядзие.
Дълги години съм работил с образи. И рядко съм изпитвал затруднение, когато е трябвало да подбера най-подходящите картини за описание на дадена тема. Но днес, пишейки за тези чудеса на природата и човешкия гений, се почувствах неловко. По принцип, за да опишеш каквото и да е, задължително трябва да има едър план на кадрите. Той трябва да е наситен и с множество детайли. Дилемата ми е, че сега трябва да покажа снимки с хора, високи около 1,7 метра, и как под тях зее пропаст от 1,5 … километра. Това е разлика близо 1000 пъти! За първи път в практиката си, слагам стрелка на снимка, която трябва да покаже, че малката точка на снимката това сме ние!
Пътят на 99-те завоя е най-голямото изпитание за човека и машините.
Има два основни начина да се достигне върха на Небесната Планина в Джандзядзие. И двата са свързани с рекорди. Първият е като се качите на най-дългия лифт в света. Очаква ви половин часово изкачване с дължина 7445 метра, като ъгълът на денивелация достига 38 градуса. И ако тези цифри ви се струват страшни и плашещи, то другата алтернатива е направо спираща дъха. Това е „Пътя на 99-те Завоя”, който в деня на нашето изкачване до върха беше затворен. Аз леко негодувах, но това, което видях от лифта, по пътя нагоре, коренно промени мнението ми и останахме доволни, че сме изминали пътя до върха спокойно в кабинката ни, а не по кривите като смъртта пътища.
Удоволствието да подложите на изпитание нервите и духа си има своята цена – 248 юана или около 33 евро. Пенсионерите и студентите от цял свят ползват солидно намаление, ако покажат съответните документи. Също така се подгответе за дълга опашка на лифта, който тръгва от сърцето на град Джандзядзие. Чакането може да достигне няколко часа ако сте там около китайската нова година, първи май или националния празник 1-ви октомври (това са дните, около които не е желателно да сте турист в Китай заради огромния поток от хора).
Природата е пробила 128 метрова дупка-сърце в планината.
Ние чакахме около 30 минути и се возихме също толкова. И след това … всичко, което се случи на ръба на планината, буквално е жигосано в спомените ми. Когато си горе, задачата, която трябва да изпълниш е да обиколиш небесната планина Тиенмън Шан по нейния ръб на средна височина 1400 метра. Ето какво прави средностатистическия турист – върви по бетонна пътека широка до два метра с парапет от железобетон, който много успешно имитира дърво. На пръв поглед това не е трудна задача. Може да се каже, че е красиво, защото докъдето ти стига погледа има само небе и планини. Около теб минават забързани туристи, може леко да те побутнат, извиняват се и продължават напред. Първата задача на посетителя на това място, е да се наслаждава на красотата. Но има и втора задача.
Когато любимата ти няма страх от височина, едвам я виждаш в далечината
Видео-разходка по ръба на Небесната Планината ви очаква ТУК
Втората задача е да се абстрахираш, че над теб е небето, пред погледа ти са планините на хоризонта, зад гърба ти е отсечената като с нож скала и под тебе има бездна дълбока точно километър и половина. Съвсем правилно прочетохте – 1500 метра. Е, може би са по-малко – 1400 и нещо, но лично аз не отчетох разлика между 1400 и 1500 метра под краката ми. Този път опасва цялата планина. Понякога се изкачва, друг път слиза. В миговете, в които слизате по стълбите надолу, имате чувството, че крачите не върху бетона, а върху облаците. Може и да е романтично, но имайте едно наум! При тези гледки ми се налагаше често-често да пия вода, за да се освежавам. За целта се бяхме се запасили с няколко големи бутилки вода. За щастие Samsonite предлагат уникални ергономични раници, които превръщат дори и екстремните разходки в приятно забавление
За да направите цяла обиколка около Тиенмън Шан и след това да се качите на лифта за надолу са необходими няколко часа. Пътеката се вие около могъщата скала и постоянно виждате къде трябва да отидете след малко – там някъде в далечината. Виждате мощната планина и една тънка и крехка линийка, която всъщност е бетонната пътека, по която ви престои да минете. Върху нея има много ситни точици – сини, бели, червени, всякакви. Това са стотиците търсачи на силни усещания, които пъплят по пътеката на страха и се радват на емоции, които надали ще изживеят някъде другаде. А под тях … стига съм говорим за тези 1500 метра бездна!!
От двете страни на разцепената планина. Дъното е на 1000 метра под нас.
От едната страна е планината, а от другата – бездната. Вижте изпитанието ТУК
Най-високата сграда в света в момента е кулата Бурдж Халифа. Ако се качите на най-високия ѝ етаж, ще бъдете на 621 метра. Ако направите невъзможното и се озовете на върха антената ѝ, това са 828 метра. Т.е. няма да ви достига почти още една кула Бурдж Халифа, за да се почувствате така, като в Небесната Планина. И ако числата имат значение за вас, сега ще стане въпрос за момента, в който нито цифрите, нито нищо няма значение – разходката по стъклените пътеки на Тиенмън Шан.
Най-високата професионална фото-сесия, която сме имали до момента.
Там има три пътеки, които са покрити със стъкло. Широки около 2 метра и с висок парапет. От едната ви страна е планината, която отива в облаците и навсякъде около вас е бездната – отпред, отдолу и отгоре. Т.е. няма мърдане! Минаването по тези пътеки, не е задължителна част от маршрута, т.е. могат да бъдат заобиколени. Но представете си какво означава да отидете до облаците и да не стъпите върху тях??
Човек се променя, когато види твърдата земя под себе си на повече от километър далечина. Започваш да се смееш, да се хилиш, да губиш дар слово или просто да лазиш. С две думи – страшно си е. Всъщност меко казано страшно. По бетонните пътеки пак ти се стяга сърцето и се движиш плътно прилепнал до стената, но имаш илюзията, че стъпваш на твърда земя. А какво остава, когато под теб го няма ръба на планината? Затова, когато гледате видеото, което заснех на стъклената пътека в Джандзядзие, моля да ми простите неособено интелигентите изказвания и липсата на смисъл думите ми.
Вижте героизма ми 🙂 по стъклената пътека на Тиенмън Шан ТУК
На края на всяка стъклена пътека има камера, с която ви правят снимки и вие може да си купите фотографията. Хем за спомен, хем може да сте загубили ума и дума, и да сте забравили да се щракнете с любимия човек. За мен интересното беше, как ли се чувстват фотографите, които работят в кабинката на върха на планината – как идват всяка сутрин, как си говорят с орлите и за колко време свикват с висящото на 1500 метра стъклено работно място? Ако и вие желаете да се усмихнете пред обектива на тази височина, но се чудите как да се озовете в сърцето на Небесната Планина – не си създавайте главоболия. Просто се свържете с един от най-големите китайски тур оператори – ChinaHighlights и се запознайте с тяхната промоционална кампания за Джандзядзие.
Не е необходимо да се запасявате с храна. Местните закуски са много приятни.
Тиeнмън Шан е щедро надарена с красоти. В сърцето ѝ има пукнатини, в които влизаш сякаш се връщаш в началото на света. Разбираш не как е са възникнали дърветата и пчеличките, а буквално виждаш как са създадени планините. Но ние вече не искахме уроци по геология – искахме небе и следващата разходка по облаците. Очакваха ни още две стъклени пътеки, което означаваше 400 метра разходка върху пет сантиметрово стъкло, което ни отделя от нищото.
След седем дни ще празнуваме тайландската нова година – Сонгран. Всяка година страната на усмивките избухва в безумно водно приключение. Това е най-лудия и щур купон, на който може да присъствате изобщо! Очакват ви тонове вода, бийт музика и усмивки по улиците на Бангкок. Ще получите и напътствия как да оцелеете в най-веселото мокро парти на Азия. До следващата седмица.
Снимки: Велин Пасков и Мария Паскова
Всички снимки са собственост и авторско притежание на Велин и Мария Паскови
