Ивайла е вече на 7 години. Върви самостоятелно, тича, прави кратки изречения и се справя сама с рутинните дейности от ежедневието. До неотдавна обаче тя не умееше нищо от това. „Когато дойдохме за пръв път в Центъра за ранна интервенция и рехабилитация към Дома за медико-социални грижи за деца – Варна, Ивайла беше на 5 години. Основно пълзеше, правеше крачки, когато я държах за ръка, но тялото и буквално бе превито на две и изкривено на една страна. Не можеше да се храни самостоятелно и все още се налагаше да ползва памперси. Носех я почти през цялото време. Беше асоциална, винаги сгушена в мен, основно плачеше и единствените думички, които казваше бяха „мама“ и „баба“ “, разказа бабата на Ивайла – Маргаритка Йорданова. Тя уточни, че внучката й е родена на 29 юли 2011 г. в град Кубрат. „Късно започна да се обръща, трудно се хранеше, плачеше много. Лекарката, която я наблюдаваше, не откри нищо притеснително. Ивайла беше на година и половина, когато майка й започна сериозно да се притеснява, защото детето не можеше да върви самостоятелно, да кляка, произнасяше само звуци.

Едното й краче беше започнало да се изкривява, поради което се обърнахме първо към ортопед. Неговата препоръка бе да изчакаме детето да навърши 3 г. и тогава да се търсят варианти за оперативно лечение. След това отидохме в специализираната болница „Св. София“ при доц. Чавдаров, където се уточни диагнозата – детска церебрална парализа, спастична дипареза, микроцефалия. Веднага след това започнахме рехабилитация в един от центровете в Русе. Посещавахме го две години, но резултат нямаше“, сподели Маргаритка Йорданова. За Дома за медико-социални грижи във Варна семейството на Ивайла научило от информации в медиите и интернет. И така насрочили час за преглед и консултация, след което незабавно започнали с терапиите. „Д-р Николова, която завежда Центъра за ранна интервенция и рехабилитация в Дома, назначи на Ивка терапии при рехабилитатор, логопед, психолог, специален педагог и монтесори терапевт.

Настаниха ни в базата и така още след първите 10-дневни курсове започна да се наблюдава значително подобрение в състоянието на детето. За по-малко от година махна памперса, изправи стойката си, храни се самостоятелно, съблича се и се облича сама, върви, тича, прави кратки изречения, започна да търси компанията на други деца и да играе с тях. Вече има самочувствие, по-уверена е, усмихната е, любопитна и дори се опитва да командва“, обясни баба й. Жената добави, че е изключително благодарна на целия екип на Дома за медико – социални грижи за деца – Варна за подкрепата, от която са имали толкова голяма нужда. Тя сподели и радостта си, че през септември внучката й ще бъде в предучилищна група, при това самостоятелна, докато в детската градина е била винаги с придружител.

„Сега Ивайла е съвсем различно дете, вярващо в себе си, уверено – сама инициира всичко и държи да се съобразяват с нея. Чувството й за ред, което използвахме в монтесори залата й помогна да подреди вътрешния си свят“, коментира Весела Демирова, монтесори терапевт. Според психолога Владимир Божков към настоящия момент детето много по-бързо се адаптира в нова, непозната ситуация. Помогнала е и работата му с бабата на Ивайла, която е напътствал как да даде повече автономност на детето. „В началото влизаше в кабинета ми с баба си и категорично отказваше да се отдели. Нямаше никаква концентрация. Не можеше да седне на стол, пред маса. Сега изкарва часа си самостоятелно и иска още. Работи уверено и това й доставя удоволствие“, добави специалният педагог и логопед Нели Могорова.

Специалистите, които работят с Ивайла са единодушни, че детето е постигнало много за кратко време. Резултатът приписват на екипната работа и комплексната рехабилитация, прилагана в Дома за медико-социални грижи за деца. Всички прегледи, консултации и терапии са безплатни. Настаняването, заедно с придружител, както и храната за децата, също не се заплащат.