В началото на май 1876 година Батак е опожарен, а жителите му – изклани. Башибозушките орди, начело с кръвожадния Ахмед ага Барутанлията, се отправят към Пещера, пише bulgarianhistory.org.

Жадни за още плячка и кръв те яздят към малкото планинско градче.

Ятаганите им са затрили хиляди българи в Батак, сега е ред на „каурите“ в Пещера.

На няколкостотин метра от града,  Ахмед ага и башибозуците съзират самотна фигура – това е достолепният Осман Нури Ефенди, главният мюсюлмански духовник на Пещера. Той е на невиждана и нечувана почит сред хората от Пловдив до Неврокоп, има голям авторитет и думата му на две не става.

Ахмед ага дръпва юздите и конят му спира на няколко метра от Осман Нури. Погледите им се срещат – Осман Нури спокойно го поглежда в очите.

– Тери (Назад), Ахмед ага! Само през трупа ми ще влезеш в Пещера – с твърд заповеднически глас проговаря духовникът.

Ахмед ага е смаян и ядосан, но няма как да пренебрегне думите на Осман Нури ефенди, дръпва юздите и се връща назад, а с него и цялата му кръвожадна орда. Башибозукът не влиза в Пещера, а населението на градчето е спасено – косъм не пада от главите на хората, благодарение на смелата постъпка на духовника.

Но кой всъщност е Осман Нури Ефенди? Изследователите не са единодушни нито за родното му място, нито за произхода му, нито за годината на раждане. Едни посочват Пазарджик, други – Пловдив, а един от внуците му подсказва – Михалково. Версиите за произхода му са две – турчин или българин-мюсюлманин. Не е ясна дори годината на раждане – на паметната му плоча в Пещера е записана годината 1840, а един от изследователите на живота му Тодор Балкански утвърждава годината 1823-а.

Образован духовник, Осман Нури е учител и водач на мюсюлманите в Пещера още от 1853 година. По времето на учителстването му в града между хората в Пещера цари мир. Макар правоверен мюсюлманин, Осман Нури не е фанатик, а изключително мъдър и умерен човек. Това се вижда при залавянето на „Кървавото писмо“, изпратено от Васил Петлешков до Пещера. Местните мюсюлмани искат да изколят българите в градчето, а стоящият в средата на събранието вдига властно ръка:

– Сакън! Огън ще внесете! – отсича Осман Нури.
– Какво го слушате, бе? Не го ли виждате, че е комита като българите! – обажда се Айти ефенди.

Авторитетът на учителя обаче е толкова голям, че Айти ефенди е подгонен и едва се спасява от побой. Когато башибозукът се насочва към Пещера, именно Осман Нури е човекът, към когото турци и българи се обръщат за закрила и подкрепа. Въоръжен единствено с авторитета си, с риск да бъде убит, Осман Нури се изправя срещу Барутанлията и спасява града от разорение.

Учителят духовник спасява и Брацигово. Това се случва в най-усилните дни на отбраната на града, когато пристига Хафъз паша става ясно, че се планира разорението на града, подобно на Батак. Тогава един българин, научил от пещерския мюдюрин вестта, отива при Осман Нури Ефенди и му разказва всичко. А ето го и разказът на самия дядо Мишо, предаден от летописеца на въстанието в Брацигово Атанас Мишев:

Пещерският мюдюрин не щял да изпрати писмо да възпре Хафуз паша от намерението му да разсипе селото (Брацигово – бел. Т.Б.). Той само известил на дяда Миша, че селото щяло да се удари тая нощ и го съветвал да отиде да си вземе децата, за да не погинат. Дядо Мишо му казал: „Когато ще погине цялото село, по-добре е и децата ми да погинат, а не да останат живи само те“.

След тия думи разплакал се и се отправил към Осман ефенди, който в това време се показа най-разумният от всички турци, дори и от правителството, и му разправил за известието, което приел от мюдюрина. Осман ефенди скокнал на крак, запалил фенера и отишъл с дядо Мишо на Конака и пред лицето на находящия се тогава в Пещера стотник казал на мюдюрина, че непременно трябва да изпроводи известие на пашата: „В противен случай – казал му – ще бъдеш обесен на въжето“.

Уплашен от това възражение, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им писмо и ги изпроводил в селото ни… Хафъз паша се готвил да даде заповед за разрушаване на селото ни. Хафъз паша приел едно писмо от пещерския мюдюрин, в което му заявявал, че получил заповед от Пазарджик, с което му се повелява да не се удари село Брацигово, тъй като тая нощ навсякъде щяло да се празнува възцаряването на султан Мурад.

Мюдюринът изпълнява заплашителната заповед на Осман Нури и Брацигово е спасено. Духовникът учител помага на оцелелите жители на Батак и попречва да бъдат убити от башибозука, а впоследствие се грижи за няколко баташки сирачета като за свои деца. Веднага след Руско-турската война от 1877 – 1878 година Осман Нури Ефенди сътрудничи на Временното руско управление за изграждане на новата българска държава, като е награден с руски орден – „Св. Александър“, пета степен, за заслугите си.

След това духовникът е съдия в Пазарджик и главен мюфтия на Княжество България  (1884 – 1888 г), а от 1893 година получава поборническа пенсия от Народното събрание заради заслугите си към България. Според изследователя Тодор Балкански, Осман Нури умира в навечерието на Балканската война в дома си в Пазарджик, където отива да живее след периода си в столицата.

Неяснотата съпътства Осман Нури Ефенди дори днес – на паметната плоча в Пещера за година на смъртта му е посочена като 1896-а.