Съвременна художествена творба, която е малко трудно да се определи като конкретен пластичен жанр, се появи в центъра на София и накара столичани да пуфтят и да се чудят харесва ли им, или не. Някои познавачи на изкуството предпочитат просто да мълчат, други се опитват да обяснят на „непосветените“ за какво става въпрос… Истината е, че е доста трудно да се намерят положителни оценки за завършената преди дни творба „Бронзовата къща“ на автора Пламен Деянофф.

За сметка на това, критиките са доста. Едни са категорични, че творението не хармонира с мястото, на което е поставено – пред Националната художествена галерия, на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров, други са скандализирани, че столичната община плаща за нещо, което те намират за откровено грозно. Колко точно струва „Бронзовата къща“ все още е обект на спорове. А каква е естетическата стойност… Това вече е тема, по която самите софиянци не си пестят критиките:

„Основи – завинтени болтове към бетон, наподобяваща обикновена панелка.
Средна част – стените са на дупки, не ни защитават от вятъра.
Покрив – няма, дори от дъждовните дни не можем да се скрием и да поблагодарим, че „къщата“ се намира там.

Принципният смисъл на една такава конструкция е взаимодействие и хармония със заобикалящата я (в случая градска) среда. Обаче рядко се наблюдава толкова остро несъответствие и „воюване“ в архитектурен, смислов и символичен аспект. Толкова, леко казано, грозно нещо (наричам го нещо, защото не искам да обидя творците от миналото и днес, като сложа „къщата“ на едно място с всичко останало) е нямало дори по времето на социалистическата народна България“ – това е написано в отзив за творбата във фейсбук страницата „Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia“. Авторът на статията добавя и още нещо:

„Имам идея какво може да направим с толкова много бронз след като бъде демонтирана. Може спокойно да я претопим и направим една – две статуи на забележителни личности, дали живота и ума си за града и България. Такива са: Иван Иванов – кмет на София, направил рилския водопровод, един от най-добрите градоустройствени планове на столицата и благоустройството на парк Витоша; княз Александър I Български – княз на младата българска държава, обединител на княжество България с Източна Румелия, победител при боевете при Сливница и Три уши; Фридрих Грюнангер – архитект, оформил лицето на класическата София; Захари Стоянов; цар Борис III; княз Борис I; Димитър Списаревски; Петър Берон и много други истински герои на държавата ни. Това е просто мнение на човек, обичащ града си. А не на архитект, скулптор или художник.“