Слави Трифонов, Фейсбук

Онзи ден написах, че управляващите ни имат много раними души и трябва много да внимаваме да не ги обидим. Предложих да ги прегръщаме и да им подаряваме цветя, а не да бъдем саркастични по отношение на тяхната работа. Повод за моите думи беше заведеният иск (вече оттеглен) от страна на кмета на Стара Загора за 5000 лева срещу гражданин, който във фейсбук го е определил като „смешен“. Оказа се обаче, че смешният случай с кмета Живко Тодоров не е инцидентен, а е красноречив пример за тенденция, доста страшна при това. Тенденцията е за опасно самозабравяне на властимащите, които малтретират чрез съдебни искове граждани, осмелили се да направят коментар, който не е по вкуса им.
Според публикация на Petko Petkov в групата „Истината за Стара Загора“, зам.-кметът на града Йордан Николов съди младо семейство, което от общия си профил във фейсбук е направило коментар, че той е „вещер“. Ето какво пише още Petko Petkov: “В приложените констативни протоколи е видно, че Йордан Николов надълго и широко е ровил в профила на семейството. Заснети са всички “life events” – сватба, детенце и др.. Заснети са постове на стената на семейният профил. Шокирах се, когато видях и този, който гласи “СБОГОМ МАМО”. Приложени са снимки от погребение на родителите на нарочените от Николов, на които присъстват и децата. Всъщност, цялата история се разиграва, докато семейството е в траур, а през това време Николов, от малкият си тъжен кабинет в общината, вместо с работа, се занимава с facebook. И без капка свян ги засилва към съда. Тук обаче историята започва да нагорчава значително повече. 4500 лева е обезщетението за “щетите” нанесени на лицето Николов, като е приложил снимка от лихвен калкулатор, с който е изчислил и + 95 лева лихва.”
Според информацията на фейсбук потребителя, зам.-кметът е оспорил твърдението, че е „вещер“ с амбулаторен лист от психиатър, „в който е записано, че 58 годишният Николов е прочел думата “вещер” във facebook, внезапно се почувствал напрегнат и разтревожен, повишил стойности на АКН 195/100, силно сърцебиене и тежест в гръдната област, впоследствие направил астматичен пристъп, налагащ използване на специфична терапия. “Обективно състояние” гласи: Психомоторно напрегнат, тревожен, с трескав лицеизраз. Спонтанно разкрива изживяванията от нарастваща тревожност, напрегнатост, главоболие, сърцебиене.“
Вече не е смешно.
Същевременно получих лично съобщение от Silvia Ilkova. Тя обяснява, че като служител на КОНПИ срещу нея е било образувано дисциплинарно производство заради статус във фейсбук, в който Ilkova критикува ефективността на институцията. Все пак, на две инстанции съдът решава, че Ilkova e изразила лично мнение, базирано на публично известни факти. Според съда „неудоволетвореността от постигнатите резултати не може да бъде приравнена на уронване на престижа на институцията.“
Получих и още едно лично съобщение – от Йонка Костова. По думите й, шефът на КАТ в Монтана съди съпруга й за 2000 лева, защото му е казал „смешен“.
Това са само още два примера. И сега, стоят няколко въпроса: Колко още дела из цялата страна се водят в момента от хора на власт срещу обикновени граждани? А защо ги водят? Защото са нежни и раними души ли? Едва ли. Насаждането на страх у гражданите с „Виж какво може да ти се случи“ е арогантна демонстрация на сила от страна на властимащите. А знаем, че понякога властта се пази и със сила. Знаем и при кои режими се случва това.
Ще направя и едно уточнение, тъй като виждам известно неразбиране. Публичните личности, за разлика от обикновените хора, трябва да проявяват много по-голяма толерантност и търпимост към критика или оценъчно мнение. Ето, аз например съм „гологлав лешояд“, но никого не съм тръгнал да съдя за подобно мнение. Освен това съм и рептил.
Още по-голяма толерантност към критика и мнение трябва да проявяват политиците и управляващите, тъй като са избрани с обществен вот. И това не го казвам аз – това го казва законът, това го казват конвенциите за правата на човека и за основните свободи. Една от основните свободи е свободата на изразяване.
И ако искате да имате тази свобода, от горните примери трябва да ви светне червената лампичка. Иначе някой ден и за вас може да светне синята.

P.s. Докато пиша това, без дебати в Народното събрание бяха приети поправки в Закона за защита на личните данни, които целят ограничаване на журналистическите разследвания…