Светът е изправен пред заплахата да навлезе в парников период, в който средните глобални температури ще се повишат с 4-5 градуса Целзий, дори и да бъдат изпълнени поставените цели за ограничаване на емисиите на парникови газове, съобщават Ройтерс и ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Протоколи на Американската академия на науките“, предаде БТА.

Докладът, изготвен от учени от Швеция, Дания, Австралия и Германия, идва във време, в което северното полукълбо бе обхванато от големи горещини с температури, достигащи на места над 40 градуса Целзий.

През 2015 г. около 200 страни се споразумяха да ограничат покачването на глобалните температури до под „пределния лимит“ от 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха – праг, считан за повратна точка за климата.

Засега обаче остава неясно дали глобалният климат може да бъде „паркиран“ безопасно до този праг или ще бъдат отключени други процеси, подхранващи по-нататъшно затопляне, дори светът да успее да ограничи емисиите на парникови газове.

Понастоящем глобалните температури са малко над 1 градус Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха и се покачват с 0,17 градуса Целзий на десетилетие.

Авторите на доклада отбелязват, че ако критичният праг бъде преминат, е вероятно да се отключат няколко повратни процеса, които да доведат до резки климатични промени. Сред въпросните процеси са топене на т.нар. вечна замръзналост, загуба на метанови хидрати от океанското дъно, неустойчивост на сухоземните и океански въглеродни резервоари, загуба на арктически воден лед през лятото, намаляване на антарктическия воден лед и полярните ледени покривки.

„Тези повратни елементи могат да се превърнат в падащи плочки от домино – побутването на един от тях ще тласне Земята към друг. Много трудно и дори невъзможно ще бъде да се спре цялата редица от падащи плочки. Ако нашата планета се превърне в „парникова Земя“, части от нея ще станат необитаеми“, казва Йохан Рокстрьом от изследователския екип.

За да се увеличат шансовете Земята да се размине с парников период, намаляването на емисиите на парникови газове е недостатъчно. Необходими са и мерки като по-добро стопанисване на гори, земеделски земи и почви, опазване на биоразнообразието и технологии за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата и складирането му под земната повърхност.