коментар на водещия на „120 минути“ по БТВ Светослав Иванов

През тази седмица приключи работата на комисията на специалния прокурор Робърт Мълър в Съединените щати.

Един от основните въпроси, разследвани от бившия директор на ФБР, е договаряли ли са сътрудници на Доналд Тръмп с руски олигарси и представители на кремълската администрация строителство на небостъргач в Москва. И между другото, скрити под този предлог за среща, дали руснаците не са предложили компрометираща информация за Хилъри Клинтън, контролирано подхвърлена по-късно към „Уикилийкс“.

Да, покрай „имотните сделки“ на Тръмп, се случиха много неща. Доказателствата и заключенията на разследващите бяха внесени в американското министерство на правосъдието в петък следобед. Робърт Мълър беше призован да разследва евентуална руска намеса в президентските избори през 2016-а, но покрай неговата работа се самосезираха една дузина прокурори, специализирани в борбата с корупцията. Те започнаха проверка на финансите на президента, неговите близки и сътрудници, приходите им, разходите им, имотите им. Колко ще бъдат обвинени и за какво – все още е тайна.

Някои от тези производства, водени от прокуратурата в Манхатън, вече достигнаха до осъдителни присъди. Личният адвокат на Тръмп, Майкъл Коен, влиза в затвора през май. Пол Манафорт, бившият шеф на предизборната кампания на президента, е осъден на седем години зад решетките.

Тук присъдите са комбинирани – за лъжесвидетелстване, неправомерно получени хонорари, лобизъм, прикриване на информация.

Каквато и да е политическата картина в Съединените щати, правораздавателните органи нямат навика да се съобразяват с когото и да било. И докато Цветан Цветанов е в Съединените щати, не е лошо да се поинтересува по темата какво ще последва след заключенията на Мълър.

Защото в отказа на институциите да работят независимо се крие и отговорът на въпроса защо американците отново изпратиха свой наблюдател за корупцията и върховенството на закона в София.

Българските правораздавателни органи не показват потенциал да водят тежки разследвания на високо ниво. Преди няколко месеца се оказа, че министърът на финансите Владислав Горанов живее в апартамент, който му е дарен от неговия кръстник. Започна проверка. Но не в стил „комисията Мълър“ – да проверим всички и ако в процеса на проверка срещнем нарушения на закона, да повдигаме обвинения, независимо от партиен цвят, пол и занятие. Проверката беше бърза и оневиняваща. А можеше да послужи като повод за много по-сериозни действия и не само срещу представители на една или друга партия.

И това е един от големите проблеми в обществото ни днес.

И в този случай с имотните сделки на властта въпросите са етични, ценностни и директни. Те са свързани отново с чувството за задкулисие, дори с бизнес климата у нас, при която трябва да даваш, за да получаваш. Това е реалността – бъди добър със силните на деня, за да имаш бизнес.

Какви ще са резултатите от този скандал, нямам представа. Но очаквано топката отново попада в полето на съдебната система, която е толкова голям длъжник на българското общество. Общество, което много рядко показва знаци, че се интересува от този проблем. Да, ние констатираме активно и приемаме всичко доста пасивно. Това седи в основата на всеки произвол.