След Великден започва Светлата седмица. Нарича се така, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

Съгласно поверието на Светли Вторник се отдава почит на Света Богородица, разказва БГНЕС.

В миналото, през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни.

Не се пости.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда – Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей.

На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.

Неделя се нарича Томина – чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Иисус му казал: „Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали“.

Християните се поздравяват с „Христос воскресе“ до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда – Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей.

На Светли четвъртък се благославят св.ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Неделя се нарича Томина – чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Исус му казал: „Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали“.

Християните се поздравяват с „Христос воскресе“ до Петдесетница , когато се е родила Христовата църква.

Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя , защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома. Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение.

Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя. В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най- голям е честването на Светлата или Празната сряда.

На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най- почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени.

И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички. Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.