Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените разкриват един на друг, че се обичат. Първоначално стар римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той вероятно започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци, като при хетеросексуалните двойки това се прави обикновено от мъжа. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те, диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси.

Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна.

На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена, в някои случаи и от мъж на мъж.

Денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това „наричане“ се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството (15.02). По време на Луперкалия действал голият пич Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.

За самия св. Валентин, обаче, се знае малко, а информацията е откъслечна. Днес на човечеството са известни три истории за свети Валентин.
Най-разпространената история за св. Валентин е следната:

В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече… И, както може би се досещате, тъкмо това направил. Някъде в древната римска държава живял свещеникът Валентин, който напук на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените.

Друга история разказва за млад лечител със същото име, живял през I в. пр. Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: „Твой Валентин“. Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички.

Днес имен ден празнуват всички с имената Валентин, Валентина, Вальо, Валю и Валя.