Търсенето на извънземен живот е едно от най-сложните, но и вълнуващи предизвикателства пред човечеството. Проектът Breatkthrough Starshot цели да отговори на този въпрос с амбициозна мисия до звездата Алфа Кентавър. Мисията е дело на организацията Breakthrough Initiatives, зад която стоят вече покойният Стивън Хокинг, Марк Зукърбърг и руският милиардер Юри Милнер, пише vesti.bg.

Милнер е основател на Mail.ru, а след това и на фонда DST Global, чрез който инвестира в технологични компании в целия свят. Фондът има инвестиции във Facebook, Twitter, WhatsApp, Snapchat, Airbnb, Spotify, Alibaba и др. От години Милнер живее в Силициевата долина, като е известен с филантропската си дейност за науката и организира и спонсорира множество научни проекти и инициативи.

Заедно с Хокинг създават Breakthrough Starshot, която има бюджет от 100 млн. долара за разработка на технологии за междузвездни пътувания. И докато технологиите все още не позволяват създаването на космически кораби, които да пътуват със скоростта на светлината, то науката има начини да ускорява доста по-малки частици до много висока скорост.

Именно това ще е в основата на новата цел на Starshot – да изпрати стотици, много леки и малки „нанокосмически кораби“, които могат да се ускорят до над 160 млн. км/ч. За целта, базиран на Земята лазер, ще ускорява апаратите чрез техните „светлинни платна“. Това ще позволи на апаратите да достигнат Алфа Кентавър, която се намира на 4 светлинни години от Земята, за около 20 г. Апаратите след това ще могат да изучават както звездата, така и планетите, които я обикалят и да ги проучат за евентуални условия на живот.

Апаратите ще могат да изпращат снимки от планетите, както и да събират множество данни за тях и да анализират дори магнитните им полета. „Проектът ще потърси отговор на един от фундаменталните въпроси на човечеството: Сами ли сме? Ако намерим планета с условия за живот около близка звезда, това ще бъде едно от най-значимите открития на всички времена“, коментира пред онлайн изданието CNET Пийт Уордън. Той е изпълнителен директор на Breakthrough Starshot, като преди това е ръководил центъра „Еймс“ на НАСА.

Той допълва, че апаратите може да са с размери между 90 см и 365 см и да тежат колкото напръстник пълен с вода. Освен това теоретичната им скорост може да е още по висока от първоначално смятаното и да е над 215 млн. км/ч.

Учени вече провеждат опити с концепцията, като дори са пускали малки апарати в орбита. Основното предизвикателство е да запазят „платното“, което ще е между 1м до 4м широко в точната позиция за лазера. Проектът цели да реализира всичко в рамките на 30 г. до 40 г.

Основните предизвикателства са най-вече цените. Макар мощността на лазерите да се удвоява на всеки 20 месеца, а цената им да пада наполовина на всеки 34 месеца, лазерната установка за проекта би струвала около 10 млрд. долара, казва Ави Льоб, който е ръководител на надзорния съвет на Starshot. Нужна е и много енергия – около 100 гигавата. Трябва да се направи и „платно“, което да устои на енергията на лазера, но същевременно да е изключително леко. Третото предизвикателство е намирането на достатъчно лек и ефективен начин за апаратите да могат да изпратят данните обратно до земята.

Льоб обаче казва, че има и още около две дузини по-малки предизвикателства. Например сблъсък на ускорения апарат с водороден атом, може да доведе до експлозия. Неизбежно голяма част от апаратите ще се загубят по пътя, други няма да работят и т.н. За сметка на това те ще са толкова малки, че при подходяща инфраструктура, всеки ден ще могат да се изпращат хиляди в най-различни посоки. Лазерната система пък ще помогне за ускоряване на пътуванията в рамките на Слънчевата система. Друга потенциална полза на лазера би била защита от опасни за Земята астероиди.

За сега обаче всичко това е на поне три десетилетия време, както и ще изисква милиарди долари инвестиции, които ще се търсят както от публичния сектор, така и от правителства. Според учените обаче огромните средства и предизвикателства си заслужават, защото ползите от проекта може да са много големи.