Русия застана на страната на македонския президент Георге Иванов, като обяви договора, сключен с Гърция за смяна на името, за „нарушение на международното право“. Това е първият коментар на Москва по същество след референдума за договора, проведен в неделя, съобщава „Дневник“.

Вчера прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков поиска единствено ситуацията в Македония да се развива „в рамките на закона“.

В публикация на сайта на външното министерство, цитирана и от руското посолство в Скопие в „Туитър“, недвусмислено се появи предупреждение за опит Скопие да бъде „вкарано в НАТО“.

Освен това според Москва договорът „противоречи на международното право и македонската конституция, както нееднократно е подчертавал президентът на Република Македония Г. Иванов, включително от трибуната на Общото събрание на ООН“.

„Независимо от факта, че две трети от населението на Македония не поддържат Преспанското споразумение (договора с Гърция – бел. ред.), резултатите бяха незабавно приветствани от ръководствата на ЕС и НАТО, а също така и Вашингтон“, гласи съобщението. „Налице е стремеж да се осигури ускорено вкарване на Скопие в НАТО независимо от мнението на македонския народ.“

„Без намеса отвън“

Русия не крие, че не желае Македония да влезе в НАТО, и е предупреждавала, че алиансът се опитва да „засмуче“ страната против волята ѝ. Този коментар последва и поканата, която получи Македония за преговори в НАТО преди няколко месеца, но която зависи от приемането на договора с Гърция.

САЩ обвиняваха Москва и че се опитва да се намеси в референдума, включително чрез фалшиви новини и усилия да подпомогне бойкота на референдума – твърдения, които Русия отрича.

Резултатите от референдума „недвусмислено свидетелстват, че македонските избиратели предпочетоха да бойкотират грубо налаганите извън Скопие и Атина решения“, продължава Москва. „Водещи политици от страни в НАТО и ЕС непосредствено участваха в пропагандистка кампания, без да се стесняват да се месят във вътрешните работи на тази балканска страна.“

С последните думи се има предвид дипломатическата офанзива, с която западни лидери призоваваха македонците да упражнят правото си на глас и го правеха както на посещение в Скопие, така и чрез видеопослания.

„Нашата принципна позиция остава без промяна: дългосрочното решение може да бъде намерено само от самите страни, без вмешателство отвън, единствено в рамките на правото и с опора на широка обществена поддръжка. Преспанският договор не съответства на тази критерии.“