Оригиналът на френската версия на готическия роман „Парижката Света Богородица“ се превърна в най-бързо продаваната книга във Франция и е номер едно в света на английски език в две подкатегории историческа фантастика. Анимационната версия на Дисни също се превърна в част от топ 10 на семейните филми, пише www.bgdnes.bg.

Когато Юго започва 11-томната история през 1829 г., Нотр Дам – „величествената и възвишена сграда“, която той обожава – се разпада и е пренебрегвана. Но неговата епопея за трагичната съдба на циганката Есмералда, която улавя сърцето на капитан Феб, поетът Пиер Гренгоар, архидякон Фроло – и най-вече гърбавият Квазимодо – помогна за мобилизирането на гигантската и трудоемка реставрация на паметника през XIX век.

Един пасаж от четвъртата глава от предпоследния том на романа е широко цитиран в социалните медии като пророческо описание на огъня в понеделник, който прониза покрива. „Всички очи бяха обърнати към върха на църквата”, пише Юго, сякаш описваше милионите хора, които се бяха събрали по бреговете на Сена или гледаха на живо по телевизията, когато голямата 850-годишна постройка гореше. Гаргойлите бълваха огнен дъжд. „Това, което видяха, беше най-странно. На върха на най-горната галерия, по-високо от централния розов прозорец, се издигаше огромен пламък между двете камбанарии с въртящи се искри. Огромни пламъци, свирепи и силни, фрагменти от които бяха разпръсвани от вятъра с дима. Под този пламък, под тъмната балюстрада с блещукащи трилистници, два чучура, завършващи с гаргойли, бълваха огнен дъжд, чиито сребристи потоци блестяха отчетливо срещу мрака на долната част на катедралата.“

Французите имат тенденция да се обръщат към литературата по време на национална криза. Продажбите на одата на американския писател Ърнест Хемингуей за Париж през 20-те години на миналия век, „Подвижен юмрук“, скочиха след атаките на Париж през ноември 2015 г.

Юго разказва в своята силна романтична история за 1482 г. по време на управлението на Луи XI, но голяма част от „Парижката Света Богородица“ е размишление за архитектурата на самата сграда. Много критици твърдят, че катедралата всъщност е централният характер на романа. В друг известен пасаж от романа Юго се оплаква, че средновековната забележителност в сърцето на Париж е оставена да се разпадне.

„Много красота може да се запази в старостта си, не е лесно да се въздържи въздишка, да се ограничи гневът ни, когато отбелязваме безбройните дефекти и осакатявания, на които хората и Времето са подложили този почтен паметник, без уважение към Карл Велики (Светият римски император), който положи първия камък, или Филип Август (1165-1223), който постави последния.” Неуморим участник в кампанията, Юго – когото мнозина считат за интелектуален кръстник на Европейския съюз – доживя да види масовата реставрация на катедралата, завършена от архитектите Жан-Батист-Антоан Ласус и Южен Виолет-ле-Дюк. /АФП