КАК СЕ СТОПАНИСВА ГОСПОД?
Ами, ей така – с душа, акъл и мотика!

автор: Розмари Де Мео, Фейсбук

Колко въпроси предизвиква самия въпрос?
Нека видим защо.
Вярата е нещо изключително лично. Тя е скъпоценност, пазена ревниво във всяко сърце. Понякога е нешлифован диамант, друг път блести в цялото си величие. Често се случва човек да се противопостави болезнено, когато вярата му бъде предизвикана, подложена на съмнение или засегната. Това всъщност се случва само с човек, чиято вяра е единствено в сърцето и не минава през ума. Той отвръща остро, впрягайки цялата си буря от чувства, но остава безсилен да защити Бога си.
Не защото не го обича и не го почита, а защото не го е проумял.
Затова ще се обърна първо към религиозните хора и ще се опитам да сторя това с уважението, което изпитвам към всеки вярващ човек.

Та въпросът е „КАК СЕ СТОПАНИСВА ГОСПОД?”.

Религиозни хора (в случая християни, но се отнася до всички), вие имате потребност да ходите на църква и се доверявате на нейните свещеници. Приели сте светото кръщение, което те са извършили с вас. Поверили сте им и децата си и те са ги кръстили. Понякога ходите на служба, причестявате се, дори се изповядвате пред тези свещеници. Случва се да отидете при клисарката и да оставите имена на близките си, които да бъдат прочетени за здраве от свещениците по време на тяхната служба. Свещеникът е този, до когото се допитвате по своя път и в своите лутания и който ще ви каже кое е правилно и кое не. Той е този, когото ще извикате, за да опее покойния ви роднина. Надявате се той да венчае и децата ви. Той е посредникът в общуването ви с Бога. Посредник, чиято благословия търсите, вярвайки че всъщност тя иде от Бога.

Ето този свещеник е стопанина на вашия Господ!

Той стопанисва храма, светото писание, службите и най- вече правилата в ПРАВО славието – правилното славене на Бога. Той се грижи за душите ви, стопанисвайки вярата в тях. Точно този стопанин съблюдава и праведното и правилното. Ако вашата вяра и общуване с Бога имат потребност от религиозен храм, то следва да приемете правилата на неговия стопанин! И вие го правите.

Въпросът е, дали ще приемете, че има и друга възможност – човек сам да си стопанисва Бога.
Не казвам да се съгласите, че това е единствената Истина, а да приемете, че съществува и друга възможност! И да се опитате да я уважите!

Отдавна си позволявам да твърдя, че човек създава Бога по свой образ и подобие. И някак все така го усуква, че уж Бог бил един, но все има ПРАВА и НЕПРАВА вяра. И все воюват и умират хората в името на този „един” Бог, когото не могат да си поделят.
Защо се случва това?
Защото вярата всъщност, би трябвало да е път, проумяване и лично израстване.
Това, което един човек нарича Бог, всъщност е личното му отношение към сътворението, живота и смъртта! И личното му уважение към правото на други хора да имат различно отношение!
Всеки човек има нужда от Бог. Защото не съществува човек, който да не се вълнува от великите въпроси „Има ли душа? От къде идва тя? И къде ще отиде след смъртта ми?”
Един учен може да открие своя Бог във физиката. Друг може да сътвори поезия, черпейки вдъхновение от Твореца си. Трети може да именува Бога си енергия. Четвърти – природа. И всеки по неговата мярка, ще задоволи потребността си и ще създаде Бога си по свой образ и подобие.
Казват, че един човек се познавал какъв е, като му видиш приятелите. През годините разбрах, че един човек се познава по Бога, в който вярва. Защото вярата му е най-истинското огледало на неговото развитие, морал, лична сила и същност.
Религията обслужва потребността от Бог на няколко милиарда човеци. Тя Го е създала по свой образ и подобие, за жалост и в своя услуга.
Но има няколко милиарда други човеци, които търсят и намират сами. Те не са по-добри или по-лоши. Но със сигурност са по-смели. Защото религията дава „гаранции” за тези, които следват правилата й.
А истинската, осъзната вяра – никога.
Човекът, постигнал вярата в учене и търсене, без посредници и сляпо следване, получава истинско удовлетворение и покой. Той не се страхува от божие наказание. Той носи олтара в собствената си душа и пази там Светлината.

Той също е Стопанин на Господ!

Имам честта да познавам много такива стопани. Тяхната вяра е бистра река, която тече през ума и сърцето едновременно. Те са разбрали, че Господ не е създал само човеците. А че е много по-велик Творец и е създал не просто тъмнината и светлината, а Равновесието.
Че грижата Творец – Творение всъщност е двустранна!И всяко живо същество е полезно за друго.
Че този Творец ги е изпратил на тази земя, за да живеят в нейния дом и да се грижат за нея!
Че им е дал Корен, за да имат памет.
И свободна воля, за да учат уроците си.
Грижат се за своя Господ, за да могат един ден душите им да се срещнат отново у дома, в Светлото!
Те ме научиха, че Господ се стопанисва с душа – за да има обич и покой, с акъл – за да има проумяване и съвест и с мотика – защото има много работа и учене по Пътя!
Посветила съм книгата си на тях. И докато ми стигнат силите, ще продължа да предизвиквам всеки мислещ българин да си отговаря на въпроса как и защо се стопанисва Господ!