automedia.investor.bg

Принципно нова батерия отменя нуждата от зарядни станции и намалява чувствително разходите

Принципно нова батерия може да предизвика истинска революция при електромобилите, ако създателите й наистина успеят до две-три години да я направят приложима в по-голям мащаб. Разработката е на учени от американския университет Purdue и позволява изминаването на близо 5000 километра с междинни допълвания на електролит на всеки 500 км – процедура, която ще е по-проста дори от сегашното зареждане на бензин на бензиностанцията.

Проф. Джордж Къшман

На практика екипът, воден от професора по математика и планетарни науки Джордж Къшман, е усъвършенствал т. нар. „поточна“ батерия, която разчита на химична реакция между течен електролит и метален анод.
В случая електролитът е вода, етанол и различни соли, а анодът е алуминиев или цинков. Химичната реакция между тях произвежда едновременно електричество и водород, който също се превръща в ток от горивната клетка на автомобила. Понеже се произвежда на място, водородът може да се съхранява при налагяне от 20-30 паскала, вместо при 10 000, както е при съществуващите водородни коли.

Системата има няколко големи плюса пред литиево-йонните батерии, които днес доминират при електромобилите. Първо, тя не използва големи количества от редки или скъпи за добиване материали като литий, кобалт и пр. Второ, поточната батерия на практика заличава единия най-голям проблем при електромобилите – ограничения пробег и дългото време за зареждане. Къшман твърди, че неговата батерия може да задвижва кола над 300 мили (483 км) с едно зареждане на електролит, след което течността трябва да се подмени. На всеки 3000 мили (4830 км) трябва да се подменя и металният анод, което ще струва около 65 долара, пресмята професорът. Това прави около 1.30 долара за 100 км. Цената на електролита също не е известна, но понеже е на водна основа, вероятно той ще струва доста по-малко от бензина.

„Това може да промени радикално ситуацията при електромобилите, понеже не изисква скъпо строителство на зарядни станции и подмяна на електропреносната мрежа„, обяснява проф. Къшман. Доливането на електролит спокойно може да става чрез съществуващите бензиностанции, а подмяната на анода – в сервизите за смяна на масло.

Поточните батерии не са нещо ново, но до момента не са имали приложение в транспорта заради твърде ниската си енергийна плътност. Къшман твърди, че екипът му е преодолял това чрез по-висока скорост, с която електролитът се движи в системата, и използването на по-силен оксидант. Неговата батерия има капацитет до 1300 ват-часа на килограм, или три до пет пъти повече от съвременна литиево-йонна батерия.

Къшман и колегата му Ерик Науман са основали компанията IFBattery и вече провеждат полеви изпитания с малки колички за голф. Прави впечатление доста големият обем на ползваните батерии, но двамата уверяват, че системата ще стане по-компактна, преди да бъде приложена в леки автомобили.