Привличането на историческите български общности зад граница към България е една от възможностите, които БАН разглежда за овладяване на демографската криза.

Доклад на тази тема бе представен на конференция от доц. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките за проекта, възложен на академията от правителството, пише offnews.bg.

Според Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, историческите български общности са съставени от „лица от български произход, с българско национално самосъзнание с чуждо или с чуждо и с българско гражданство“. В тях са включени:

– Българи в Република Македония;
– Българи в Руската федерация
– Българи и българи-гагаузи в Република Молдова и Украйна;
– Българи в Румъния;
– Българи в Гърция;
– Българи в Република Турция;
– Българи в Република Сърбия;
– Българи в Западните Балкани.

Историческите български общности зад граница многократно са засягани като тема в политическия дискурс, като в редица стратегически документи те са разглеждани като потенциално решение на демографските проблеми в държавата.

Още през 1989 г. са приети няколко различни по характера си закони, които разглеждат тази група като „демографски резерв“, който би могъл да бъде привлечен в държавата с цел противодействие на потенциална демографска криза.

През 1994 г. се приема решение членовете на тези общности, преселили се обратно в България, да бъдат финансово подпомагани от държавата. Тази практика обаче е прекратена още през 1996 г. поради липса на средства.

Същата година е взето друго решение, което отново разглежда привличането на исторически български общности зад граница като метод за намаляване „демографските диспропорции в развитието на различните типове райони: обезлюдени, планински, гранични и други“. Поради настъпилата през 1997 г. криза и последвалата смяна на правителството обаче, стратегията така и не е приложена.

През 2015 г. бе приета и улеснена процедура по получаването на бежански статус от българите в Украйна, но броят на възползвалите се остана незначителен.

Според изследването, проведено от доц. Ташев, броят на историческите български групи зад граница е пренебрежителен и недостатъчен да формира значителни имиграционни потоци към България или да представлява решение на демографската криза.

Настрани от количествения проблем, анкетно проучване, проведено тази година, показва, че сред историческите български общества зад граница липсват и „значими нагласи за заселване в България“.

Според Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, под 5% от взелите българско гражданство членове на тези общности в периода 2001-2016 г., се установяват в България. Дори още по-малко са тези, които правят отчисления в НЗОК и НОИ.

„В редица държавни стратегически документи неоправдано се създават свръхочаквания, че чрез такъв тип заселвания могат да се повлияят съществено демографските показатели на населението на България“, обяснява доц. Ташев.

Той препоръчва количественият подход да бъде заменен с качествен, тъй като политиката на масово предоставяне на български гражданства на представители на тези общности не е ефективна. Той съветва държавата да се фокусира върху изграждането на устойчиви връзки със задграничните български общности и да ги разглежда само като „евентуален демографски резерв“.

Като добра практика доц. Ташев цитира политиката на други държави, които вместо да предоставят гражданства на членовете на подобни общности, ги снабдяват само със специфични документи, позволяващи правото на пребиваване, собственост и работа в границите на държавата.

Целият доклад, наред с останалите научни изследвания, разгледани на конференцията, ще можете да прочетете в следващия брой на списание „Население“, който ще излезе в началото на 2019 г.