Мозъчният инсулт предизвиква много и различни по сила, степен и локализация увреждания, които протичат строго индивидуално при всеки отделен случай. Те могат да се разделят основно на ранни и късни последици, като за вторите говорим в периода след четвъртата седмица. При някои болни болестните признаци изчезват до няколко дни, но при по-голямата част от пациентите остават последици, налагащи продължително и компетентно лечение. Повечето от тези усложнения и отражението им върху душевното състояние на болния създават трудности, както на него, така и на хората около него. Въпреки това болният трябва да разбере, че състоянието му може да се подобри и, че много от тези проблеми са преодолими. Още в момента на напускане на болничното заведение идват първите трудности и впечатления, че до скоро елементарните ежедневни действия, като сядане и ставане, слизане и качване по стълби, ползване на асансьор и т.н, в момента представляват сериозна трудност. Това е нормално за този период и очаквано, имайки предвид характера на заболяването и не бива да обезкуражава болния. Важно за него сега е да разбере, че сегашното му състояние, може и ще се подобри, и че неговата психологическа нагласа и усилие имат най-голямо значение за бързото му възстановяване. Не бива да унива и да се отказва когато не успее да направи нещо от първия път, защото ще трябва да мине известно време, докато усвои отново някои основни умения. В зависимост от тежестта на инсулта се налага от малка до коренна промяна на досегашния начин на живот. Ще му е необходимо съдействие и помощ за неща които по-рано е правил сам, а понякога дори няма да е в състояние да направи това което иска. Отново това не бива да го обезкуражава, а близките му трябва да имат генерална отговорност за това, защото това е момента в който от тяхното действие/бездействие се определя съдбата на инсултно болния.

Някои хора не възприемат нормално и не усещат като естествени, засегнатите от инсулта части от тялото си. Те не го възприемат като едно цяло и престават да полагат грижи за личната си хигиена и за своето самочувствие. Това е грешка. Първите дни след прекарания инсулт, протичат почти винаги в легнало положение. Това е свързано с редица рискове и усложнения най-вече от хигиенно естество. Засегнатият крак следва тенденция към отпускане на стъпалото надолу, а за засегнатата ръка тенденцията е към силно свиване в лакътната става и ставите на пръстите. Тези позиции не бива да се приемат от болния като нещо обичайно, а напротив-той съзнателно трябва да се стреми да ги избягва. Необходимо е засегнатите крайници да се поддържат в определени позиции, за да се избегне по-късното им „свиване” или т.нар „контрактури”. Това се осъществява чрез т.нар „позиционна терапия”. Ето няколко начина за решаване на тази задача:

Когато болният лежи по гръб, под коляното на засегнатият крак се подлага възглавничка, която леко го повдига и го свива.

Ходилото трябва да е подпряно на малка пясъчна торбичка, така че да стои под прав ъгъл (90 градуса), а да не провисва в „шпиц”.

При легнало положение по гръб, ръката трябва да остава в страни от тялото, опъната в лакътя и с длан обърната нагоре (към тавана).

При легнало положение върху засегнатите ръка и крак, ръката се поставя върху възглавничка под прав ъгъл спрямо тялото отново с изпънат лакът и длан сочеща нагоре. Кракът остава напълно опънат, но здравия крак се свива малко върху 2-3 възглавници поставени пред коляното на долния. Тялото е леко отпуснато назад върху няколко възглавнички.

При легнало положение върху здравата страна, ръката е пред тялото под прав ъгъл с длан сочеща надолу или към лицето. Позицията на крака е отново върху възглавници, като се съблюдава глезена да е по възможност под прав ъгъл.

На вниманието на близките!

За избягване на сетивна изолация, добре би било да се сложи малко шкафче или столче с необходими неща, като чаша вода, сок, носна кърпа, нощна лампа и т.н, от страната на засегнатите крайници.

Сядането спрямо болния, храненето, комуникирането и подаването на каквото и да е било трябва да става от към засегнатата страна. По този начин той/тя получава постоянно сигнали, че тази страна съществува, има я и има нужда от внимание – „Свиква отново с нея”.

Съдействието за обръщане по всяко време е задължително, дори болният да не желае това, тъй като частите от тялото, които остават под тежестта му са изложени на риск от получаване на пролежни рани(т.нар. декубитуси). Това са най-често седалищната и гръбната области, както и задната част на петата.

Поне веднъж дневно, засегнатата ръка да се потапя в хладка вода със сапун, независимо дали е свита в юмрук или не. Използването на крем или лосион за тяло също е необходимо и за ръката и за крака.

На вниманието на болния!

Ако преди сте носили грим, обеци, гривна или часовник и т.н., носете ги пак!

Ако искате да се обръснете сам-ползвайте електрическа самобръсначка със здравата ръка!

Измиването на зъбите и венците един-два пъти дневно ще ви помогне да усетите храната по-добре

Ако до сега не сте ползвали дезодорант, то сега ще ви е необходим.

Предстои Ви доста работа, затова не се напрягайте много все още тъй като ще трябва да привикнете да извършвате действията по нов и по-различен начин. Сигурно ще ви се наложи да направите много повторения докато постигнете успех.

Старайте се да мислите и поглеждате засегнатите части от тялото си колкото се може по-често. Не избягвайте да мислите за тях!