Израелският космически кораб Beresheet се разби в повърхността на Луната по време на неуспешен опит за кацане на 11 април т.г. По този начин може да е залял лунната повърхност с хиляди дехидратирани тардигради, съобщи изданието Wired, цитирани от megavselena.

Наричани още „водни мечки“, тардиградите са най-издръжливите създания живеещи на Земята. Те са миниатюрни същества, които могат да живеят практически при най-екстремните условия. Тардиградите са над 1000 вида, като се срещат на най-високите планини на Земята, така и по дъното на океаните на дълбочина над 4000 м.

Beresheet беше роботизирана сонда за кацане на Луната. Въпреки че не е транспортирал астронавти, той е носел човешки ДНК проби, заедно с гореспоменатите тардигради и 30 милиона много малки цифровизирани страници с информация за човешкото общество и култура. Не е известно обаче дали архивът, както и „водните мечки“, са оцелели при експлозията на сондата при удара с повърхността на Луната.

Тардиградите и човешката ДНК бяха късни допълнения към мисията, качени на борда само няколко седмици преди стартирането на Beresheet на 21 февруари. Подобно на креда от вкаменелост, ДНК пробите са били затворени в кехлибар, а тардиградите са били запечатани в слой смола, защитаващ „Лунната библиотека“, имаща размера на DVD, докато още хиляди тардигради са били изсипани върху лепкавата лента, която задържа архива на място, съобщава Wired.

Но защо израелците са решили да изпратят тардигради до Луната? Тардиградите, известни още като „водни мечки“, са микроскопични същества с размери между 0,05 до 1,2 милиметра. Те имат тела с форма на тръбички и осем крака, свързани с малки „ръце“. На Земята тардиградите са най- известни със своята устойчивост и неизтребимост.

Тардиградите могат да преживеят условия, които биха били смъртоносни за всяка друга форма на живот, например да оцеляват в температурни крайности от минус 200 градуса по Целзий до над 149 C. Освен това те оцеляват лесно при излагане на радиация и вакуум в космоса.

Друга суперсила с която разполагат тардиградите е способността им да дехидратират телата си напълно. Те прибират главата и краката си, изхвърлят водата от телата си и се свиват на мъничка топка. Учените са открили, че тардиградите могат да се съживят от това дехидратирано състояние след 10 или дори повече години.

С други думи, ако някое създание би било способно да оцелее при подобна катастрофа в космоса, това определено би била колонията от тардигради. Дали някои от тардиградите на Beresheet вече са се устроили в лунния кратер, в който се е разбила сондата и дали ще може да живеят на Луната, само времето ще покаже.