www.expert.bg

През 2019 г. т.нар Ден на данъчната свобода – денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си, е на 18 май. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни за да попълним хазната, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано. Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат:

– Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета;

– Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. През 2018 г., ако се повтори този сценарий, може и да няма дни за отработване;

– Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно през годината. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години. Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг, посочват от ИПИ. За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.