Investor.bg, Снимка: pixabay

До няколко седмици ще бъде обявена процедура за поставяне на първите 30 зарядни станции в центъра, каза заместник-кметът по транспорта Евгени Крусев

20 електрически автобуса и съответното оборудване за тях са пристигнали в София преди четири дни и се очаква първите от тях да започнат да се движат по улиците на града до един месец. Те са бавно зареждащи се и ще могат да изминават по 300 км на ден. Това съобщи заместник-кметът по транспорта Евгени Крусев по време на форума „Градска инфраструктура, трафик и мобилност, метро“, организиран от Градът Медиа Груп. Той допълни, че Столична община ще бъде пионер в използването на такъв вид техника в градски условия.

Крусев каза още, че в идните седмици ще бъде обявена процедура за поставяне на първите 30 зарядни станции в центъра на града, като местата са уточнени с Центъра за градска мобилност и с ЧЕЗ. Идентифицирани са общо 64 локации за зарядни станции в рамките на платените зони за паркиране. Заместник-кметът по транспорта посочи, че е налице завишен интерес от страна на инвеститорите за изграждане на зарядната инфраструктура.

Той уточни, че са необходими известни промени в законодателството, тъй като в момента няма законова дефиниция на електромобил. Столична община е направила предложения към министерството на регионалното развитие и благоустройството и към МВР, за да се регламентира въпросът за паркирането на електромобили. „Данните показват, че благодарение на стимулите като освобождаване на електромобилите от данък и такси за паркиране, техният брой се увеличава с не лоши темпове. В София вече има над 300 електромобила, които са 100% елекрически и съм сигурен, че този вид мобилност ще се разраства още повече, когато бъде осигурена съответната инфраструктура“, каза Крусев.

Миналата седмица в София са пристигнали 80 нови автобуса, включително 20-те електрически, а в идните месеци се очакват още 82 автобуса. Работи се и за осигуряването на още трамвайни мотриси, които да се движат по обновеното трасе по булевард „Цар Борис III“, каза още заместник-кметът по транспорта.

Крусев посочи, че буферните паркинги, които са сравнително нова концепция, също помагат за постигането на целта за намаляване на автомобилния трафик. „Първоначално хората гледаха с недоверие на тях, но практиката показва, че през последната година те са с доста добра запълняемост, дори има буферни паркинги, които са запълнени на 100%. Например паркингите на „Джеймс Баучер“ и на Бизнес парка са почти изцяло пълни, паркингът на „Ломско шосе“ също е с добра запълняемост. В паркинга на „Цариградско шосе“ все още има свободни места, но той е с капацитет от 1300 автомобила и е строен с идеята да обхване и очакваните бъдещи натоварвания“, каза Крусев. Според него хората в София са разпознали буферните паркинги като удобен начин да си оставят автомобилите и да използват градския транспорт, така че ще продължат да бъдат развивани.

След пускането на метрото автомобилният трафик е намалял с 65 хил. автомобила дневно, каза от своя страна инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на „Метрополитен“. Към момента делът на метрото в системата на градския транспорт е 32% и трябва да достигне 41% до 2020 г., а в следващите 10-15 години да нарасне до 67%, допълни той.

Работата по първия етап от третия лъч на метрото, който е с дължина 8 км и включва 8 станции, трябва да завърши през есента на 2019 г. Вторият етап е с дължина 4 км и ще има 4 станции, като се очаква да бъде завършен до края на 2019 г. – началото на 2020 г. Към момента е изпълнено около 86% от строителството на тези два етапа, На 5 ноември пристига десетия влак от общо 20, които трябва да дойдат през първото тримесечие на следващата година. „Нещата вървят, но строителството е трудно. Строителните фирми изнемогват, не са онези фирми, които бяха преди години, нямат капацитет, не им достига работна ръка и всеки ден се разправяме по обектите“, посочи Братоев.

В момента 340 хил. души в София се придвижват с метрото и се очаква до 2020 г. да нараснат до 500 хил. души. Спестеното време при пътуване достига 115 хил. часа дневно, а след две години трябва да се увеличи до 270 хил. часа. Спестените вредни газове в атмосферата са 59 хил. тона, а до 2020 г. трябва да нараснат до 79 хил. тона, прогнозира Братоев.