fakti.bg

В България повтаряемостта на такива земетресения е около 300 години

 

Зловеща прогноза за предстоящо мощно земетресение във Вранча направи професор Емил Ботев, ръководител на Департамент „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Той напомни, че на 4 март 1977 година трус със сила 7,6 по Рихтер в същото огнище доведе до 120 жертви в Свищов, където два жилищни блока рухнаха и погребаха обитателите си.

„Такива трусове във Вранчанското земетръсно огнище са с периодична повтаряемост средно на около 40 години. В момента сме в очакване на такова силно земетресение и румънците отдавна са обявили готовност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е около 300 години, но за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на около 1000 години“, коментира проф. Ботев пред „Монитор“.

Той напомни, че Балканският полуостров е една от най-активните зони в т.нар. Алпо-Хималайски сеизмичен пояс, но това касае най-вече страните, разположени на юг от нас. Става дума за Гърция и западното крайбрежие на Турция.

„Малко по-силни земетресения през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха достатъчно силни, за да разтревожат населението там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната активност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча.

 

 

То има пряко отношение към нас, защото там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните недра са много малко. Това е т.нар. горна мантия, която е значително пластична и сеизмичните вълни се предават на голямо разстояние без затихване за разлика при повърхностните трусове, които затихват много бързо в условията на земната кора.

Но както казах, там земетресенията са много повече в мантията, където много по-лесно се разпространяват сеизмичните вълни и са по-опасни за нашата страна“, каза още проф. Ботев.

Според него новото строителство у нас след 90-те години се съобразява с изискванията на сеизмичните районирания, което станало наложително след земетресението в Стражица през 1986 г. , когато там бяха разрушени над 8000 къщи. Година по-късно е приет и новият правилник за строителство.

„Можем да кажем, че ако са съблюдавани изискванията, Вранчанските земетресения вече не би трябвало да са толкова опасни за сградите от новото строителство в нашата страна. А разположените на юг земетресения – в Западна Турция и Северна Гърция, до нас са по-слаби ефектите след затихване на енергията на сеизмичните вълни. Значително по-опасни за нашата страна са нашите локални трусове. Ако има земетресение в района на София, а такива условия има за магнитуд 7, защото това е т.нар. Витошки разлом, той може да бъде по-опасен. Но не би трябвало сградите, строени след 1987 година и тези слез 2014 година, съобразени с европейските норми за устойчивост на сеизмични влияния, да са с риск от разрушение. Но знаете, че в централната част на столицата има сгради на по сто години и никой тогава не се е съобразявал с изискванията“, обясни още професорът сеизмолог.

Той изреди и районите, където има най-голям риск от земетресения. „Допускаме, че в района на Витошкия разлом може да се достигне до максимум 7, докато Крупнишкият разлом вече е регистрирал активност близо 8. Така че там е много по-голяма опасността и имаме реална повторяемост. Установили сме, че има такива разкъсвания с достатъчно голяма амплитуда, характерна за магнитуд 7, само 3 на брой.

След като в началото на миналия век там са станали две земетресения с магнитуд 7, сега не би трябвало да очакваме скоро време да се натрупат такива напрежения. Скоростта на натрупване на напрежения в нашата страна е много по-малка в сравнение с нашите съседи. Скоростите на придвижване на микроплочите в Егейско море и Западна Турция достига около 20-25 мм, в Крит 35 мм годишно. В нашата страна е най-много по 3-4 мм годишно.

Имаме десетки пъти по-голяма скорост на натрупване на напрежение при съседите. В този смисъл сме Обетована земя. И при нас има силни земетресения, за един месец имахме и много микротрусове, които не се усещат. Усетено е само едно на 30 април в района на Провадия. Като попитахте има ли връзка между трусовете, бих казал, че няма пряка връзка между отделните сеизмични зони, особено като говорим за слаби земетресения“, заяви още проф. Ботев.