В момента в цяла Европа катедрите по славистика, българистика и т. нар. малки славянски езици се закриват за сметка на русистиката. Това заяви проф. Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център към БАН в интервю за БНР. Повод за думите ѝ беше отбелязването на  1150 години от Успението на Св. Константин-Кирил Философ (14 февруари 869 г.). По този повод се провежда конференция с наслов “Нему да бъде слава, чест и почит” с участие на учени от България, Германия, Гърция, Италия, Полша и Русия.

„Това е лесно обясним политико-икономически феномен, който, за съжаление, отмества интересите на славистите от този пръв етап на Кирило-Методиевото дело. Пресен пример е катедрата “Славистика и балканистика” във Виенския университет, където силно присъстваха българистичните изследвания. На мястото на изключителния млад австрийски учен с добър български и сръбски език обаче беше извикан от Русия специалист, може би също толкова добър, но нямащ нищо общо с балканистиката. Така в катедрата днес има само русисти и нито един представител на балканските страни. БАН се обърна към австрийския министър на просветата и науката с апел да бъде запазена българистиката, но това не се случи. А и нашата държава в лицето на външното ни министерство не си направи труд, въпреки че също беше сезирана.

А равносметката от това бездействие е еднозначна – страната ни се лиши от още едно средище, което да подготвя посланици на българската култура по света.

За мен това е безхаберие и поредна демонстрация на липсата на всякаква чувствителност към духовността. Но духовното не носи приходи, не може да се подели и продаде. Това са все неща, чието действие се отнася до няколко поколения след нас и очевидно силните на деня не са заинтересувани от тях“, коментира проф. д-р Славия Бърлиева.