Асоциация „Прозрачност без граници“ представи резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2018 година на пресконференция в БТА, пише „БулНюз“.

Индексът за възприятие на корупцията на България през 2018 година е 42 пункта, като с това страната заема 77 място в световната класация. В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 64,6).
В сравнение с предходната година индексът бележи понижение от 1 пункт. Въпреки че промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, следва да се вземат предвид две обстоятелства: 1) стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба; 2) в тазгодишната класация страната отстъпва с шест позиции назад в световната класация (от 71 място през 2017 г. на 77 място през тази година), което е показател за отстъпление в сравнителен план с редица други държави. Резултатът през 2018 г. не позволява на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз.
Анализът на резултатите от периода 2012 – 2018 г. дава основание за критична оценка – налице е застой в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави-членки на ЕС индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане. Данните, които стоят в основата на класацията, показват, че въпреки относителната стабилност в политически и икономически план, основните слабости в седемгодишния период са свързани с ефективността на използване на публичните ресурси, функционирането на надзорните институции и на правосъдната система в страната.
Сравнението между индексите на България и на останалите държави от ЕС показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период – на фона на тенденциите при други държави-членки на ЕС индексът на България откроява тенденция на сериозно изоставане. Тя е особено видима на фона на позитивния тренд при държави от Централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 г. до 73 т. през 2018 г.), Латвия (от 49 т. през 2012 г. до 58 т. през 2018 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 г. до 59 т. през 2019 т.), Литва (от 54 т. през 2012 г. до 59 т. през 2018 г.)