източник: buddhaimonia.com

Животът в едно планинско село протичал както обикновено. Изневиделица на пътя до селото се появил галопиращ кон. Животното се движело много бързо, създавайки впечатлението, че мъжът на седлото няма търпение да достигне своята цел. Дали това била важна делова среща или близък приятел, който имал нужда от помощ, хората можели само да предполагат.

Минувач, който се намирал близо до пътя, съзрял галопиращия кон и мъжът на седлото и се зачудил закъде толкова бърза ездачът. За да намери отговор на този въпрос, пешеходецът решил да се обърне към ездача директно. Когато галопиращият кон с мъжа на седлото минавал се приближил достатъчно до минувача, той извикал:

„Накъде си тръгнал и защо бързаш толкова много?“ – попитал учудено минувачът.

„Не знам! Попитай коня!“ – припряно отговорил мъжът на коня и продължил по пътя си, без конят да забавя своя ход дори и малко.

***

В притчата конят символизира енергията, която съставя нашите навици. Кратката поучителна история обяснява нагледно как живеем, осланяйки се на милостта на нашите стари привички, които са се установили не чрез съзнателните ни действия, а в съответствие със средата и безцелните ни и безсмислени дейности.

„Конят“ ни дърпа в определени посоки, принуждавайки ни да отидем тук или там, бързайки постоянно, без дори да знаем защо.
И така ние се носим по течение, без да се опитваме да променим своя курс спрямо желанията, мечтите или амбициите си. Толкова по-лесно и удобно е да не се замисляме над бъдещето и какво наистина можем да постигнем стига да положим усилия. Колкото повече ни дърпа „конят“, толкова повече забравяме да упражняваме волята си и да се стремим към възможно най-доброто. И така хапваме набързо нездравословния хамбургер, вместо да си направим салата; пропускаме да се запишем на така желаните уроци по испански език, просто защото не са в удобен за нас час и място; не се опитваме да свалим излишните килограми, тъй като е по-лесно да си седим вкъщи пред телевизора, вместо да се запишем на танци или да посетим фитнес студиото.

Ако спрем и се запитаме от време на време защо непрестанно тичаме от място на място, понякога може и да имаме отговор, но най-вероятно не е достатъчно добър, за да заслужи подобно припряно поведение. Но колкото и да тичаме, не виждаме целта си. Идва моментът, в който трябва да се научим да хванем здраво юздите и да насочим коня към определения от нас път.

Примерът с галопиращия кон с мъжа на седлото ни показва нагледно, че всеки един от нас е господар на собствената си съдба, и най-важното е, че винаги е бил, така че е време да се държим като такъв. Така че не си позволявайте да се движите по течението, а си поставете ясни цели и ги следвайте, за да може животът ви да изглежда така, както вие сте решили, а не просто поради стечение на обстоятелства.