Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане приетия Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол заради разпоредби, които не само не защитават обществения интерес, но и съществено го увреждат. Възраженията на държавния глава са срещу § 3 и § 4, които ще доведат до преразглеждане на вече сключени приватизационни договори в ущърб на държавата и обществото.

С § 3 се ограничава срокът на специфични задължения на купувачите по приватизационни договори в рамките на 5 години. В мотивите на ветото се посочва, че конкретният времеви обхват на задълженията по всеки приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и осъществяваната дейност, а не да се подчинява на формални законови ограничения, които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес.

С § 4 това ново правило, както и разсрочването на поетите задължения, ще важат и за вече сключени приватизационни договори. Новата уредба ще се отнася за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години.

Приетата уредба ще има за последица освобождаване на купувачите от специфични задължения. Ще се изключи и възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години. Няма оценка как новата уредба ще се отрази на средствата от неустойки, които трябва да постъпват в държавната пенсионна система и в общинските бюджети.

Следва пълният текст на мотивите:

Мотиви за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от 44-то Народно събрание на 18 юли 2018 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям основната цел, с която бяха внесени първоначално допълненията в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) – да се положат законовите основи за създаване на електронна платформа, чрез която да се извършва продажбата на определено държавно имущество и имущество, което е собственост на държавни търговски дружества. Тези правила имат потенциал да гарантират прозрачност и да дадат възможност за постигане на по-висока продажна цена, което е в съответствие с целите по чл. 2, ал. 1 от ЗПСК. Споделям и облекчаването на изискванията за обезпечаване на задължения на търговци и производители на електрическа енергия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Приватизационният процес основателно е във фокуса на общественото внимание, защото при разпореждането с държавно и общинско имущество на първо място трябва да бъде гарантиран публичният интерес. Този интерес има не само икономически, а и социални измерения с оглед изискването средствата от приватизация, сред които и неустойките, да се използват за държавната пенсионна система (чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗПСК) и за общинските бюджети (чл. 10, ал. 3 от ЗПСК). Ето защо не мога да се съглася с разпоредбите на § 3 и 4, тъй като с тях общественият интерес не само няма да бъде защитен, а ще бъде съществено увреден.

С § 3 е създаден чл. 32г, според който специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от 5 години. Това правило няма да се прилага по отношение на задълженията за запазване на седалището, предмета на дейност, за инвестиции и трудова заетост.

Конкретният времеви обхват на задълженията по всеки приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и осъществяваната дейност, а не да се подчинява на формални законови ограничения, които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес. При липса на яснота какви са тези специфични задължения, границите на преценката за кои задължения да се прилага 5-годишният срок са широки. Следва да се има предвид, че когато няма обективни критерии, които да очертаят пределите на тази преценка, корупционният риск се увеличава.

По силата на § 4 от приетия закон „разпоредбата на чл. 32б, ал. 1 – чл. 32г се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. По този начин ще могат да бъдат преразглеждани договори, сключени при действието на правила, които не са позволявали тяхната промяна. Освен това, за такива договори ще се прилага и новото правило на § 3, което ограничава по закон срока на т.нар. специфични задължения за не повече от 5 години.

Приетата уредба се отклонява от основната същност на чл. 32, ал. 5 от ЗПСК, която ограничава възможността да се правят промени в сключени вече приватизационни договори. Така се гарантира общественият интерес в неговите икономически и социални измерения, който налага с договорите да се поемат действително изпълними задължения. Именно затова приватизационните договори трябва по принцип да се изпълняват във вида, в който са сключени.

Прилагането на ограничението за 5-годишен срок на специфичните задължения и спрямо действащите приватизационни договори ще има за последица освобождаване на купувачите от такива задължения, за изпълнението на които в договорите е предвиден по-дълъг срок. По този начин се изключва възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години. Няма оценка как § 4 ще засегне очакваните постъпления от неустойки в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и в общинските бюджети.

Считам, че приетият § 4 се отклонява от мотивите за неговото внасяне, според които той ще се прилага „само за коректни приватизатори, а не за всички“. Изискването за приложението на § 4, обаче, не е купувачът да е изпълнил всички свои задължения до момента, а „да няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. Както е известно, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При това положение § 4 ще се прилага за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години.

Няма никаква обществена необходимост да бъдат преуредени вече сключени приватизационни договори. Уредбата по § 3 и 4 излиза извън границите, очертани от целите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 3 и 4 от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет на 18 юли 2018 г.