Традицията да се посреща изгрева на 1 юли на морския бряг, а и не само, е уникално българско явление, появило се във време, когато на рок музиката в Народна република България се гледаше като на „вредно западно влияние“, мъжете с дълги коси изглеждаха съмнително за органите на Народната милиция, а свободното събиране на група хора на публично място носеше поредица от рискове, включително и от арест. Историята на Джулая винаги е била подложена на интерпретации, просто защото никой не се е старал да помни подробностите и едва ли някой е подозирал, че едно приятелско събиране ще стане традиция, която всяка година се спазва от хиляди хора.
Чавдар Димов тръгва назад към историята на Джулай морнинг с амбицията да уточни веднъж завинаги фактите, разговаряйки с хората, които са положили началото на това уникално събитие, превърнало в символ на свободния дух. В статия за варненския вестник „Народно дело“ той разказва следното:

Посрещането на Джулая възниква за първи път във Варна през 1983 г. Тогава първото юлско утро е посрещнато на морския фар на вълнолома от една компания от над 20 млади момчета и момичета, вдъхновени от песента July Morning на британската хард рок група Uriah Heep. В следващите години броят на присъстващите постоянно се увеличава, като се присъединяват и хора от други градове. В първите няколко години Джулая се посреща на вълнолома, след това на Южния плаж, а след 1992 г. и на Рибарския плаж. Постепенно се разпространява и извън Варна, предимно по Черноморието.
Криса (Кристиян Христов), който е един от участниците в събирането, поставило началото на традицията, прави важни уточнения: „За да не стане някакво недоразумение, трябва да ти кажа, че идеята да посрещнем изгрева на 1 юли беше не на Вили – Пингвина (Виолин Станкович, китарист на група „Луцифер“), лека му пръст, а на Големия Пингвин – Стефан. Бяха още Стоян – Тяната, Сайгона, Виктор, Иван Терзиев, другите не помня точно, общо около 15-тина човека… И после отидохме на фара. Е, не си спомням кои са останали до изгрева на слънцето и кои са си тръгнали по-рано… В следващите няколко години се събирахме повече – 25-30 човека, пак на фара. Тогава нямаше нищо празнично. Носихме си ракия, бира. Просто си пийвахме и си говорихме си за музика, понякога имаше и китара – свирихме… Бяхме почитатели на старите рок и хард рок групи – Sweet, Slade, Status Quo, The Who, Deep Purple, Black Sabbath, Led Zeppelin, AC/DC. Е, разбира се и Uriah Heep. Бяхме привърженици и на идеята на хипи движението – „Правете любов, а не война“… Сега си мисля защо може да сме спрели да посрещаме Джулая на вълнолома. Свързано е с един нещастен инцидент. Две сестри бяха дошли и бяха влезли в морето и едното момиче се удави. След това милицията не разрешаваше събирането на групи хора там“.

Какво символизира Джулая? Трудно е да се каже еднозначно и категорично. Както се разбира от разказите на част от основоположниците, празникът възниква спонтанно и без първоначален замисъл. Първия път идеята е била просто да се посрещне първото юлско слънце под звуците на легендарното парче на Uriah Heep – July Morning. Като цяло това е празник на почитателите на рока и хард рока, на привържениците на хипи движението. Такива са и неговите основатели. И днес някои продължават да влагат в него смисъла за свободата на духа от хипи движението, други го възприемат като рок празник, а някои – просто като посрещане на първото юлско слънце, което символизира същинското настъпване на дългоочаквания на летен сезон. За хората на средна възраст – може би има и сантиментални спомени, а за по-младите – кой знае?
Но това, изглежда, не е най-важното. По-важно е, че вече над 3 десетилетия, на различни места, всяка година, Джулая създава много положителни емоции и преживявания на хиляди хора, вече и от различни поколения! Нека винаги да е така!

Чавдар Димов