Автори: Светлана Трифоновска, Валери Роев, в-к „Телеграф“

снимка: free-webcambg.com

Температурите, прогнозирани като стойности за 2027 г. през лятото на 2019 г., вече са факт. Това е един от изводите, направен в изследване на климатолози, еколози и лесовъди, финансирано от Националния доверителен екофонд със съдействието на горското Югозападно държавно предприятие.

Това е първото систематизирано проучване за част от територията на страната във връзка с промените в климата. Подобни доклади са правени от САЩ, Германия, Швейцария, след като промените в природата на съответните страни са станали факт.

Посока

Една от закономерностите, които учените са установили, че заради по-високите температури растителността пълзи на север, а съответно и част от фауната. Типичен пример е короядът в Америка, който се премества на по-хладно и днес напада канадските гори. Подобен феномен се наблюдава и в България. По поречието на река Струма студенти от Лесотехническия университет съобщават, че са открили нови местообитания на птици и насекоми, характерни за Средиземноморския район. Според тях най-късно до 2070 г. типичните за Струма растителни видове ще бъдат изтласкани от маслини, портокали и лимони. Така Атон ще се „премести“ в Петрич, а Дупница ще се качи на Боровец, образно представиха еколозите промените, които настъпват.

Преместване

Така горските пояси ще се изместват на север заедно с климата, който е подходящ за тях. Учените изтъкнаха, че вече сме свидетели на това явление в нашата страна. То може да се наблюдава на билото на Централна Стара планина. От няколко години там се вижда тъмнозелена ивица, която е от иглолистни гори, които никой не е засаждал. Обяснението е, че боровете са се самозасели, защото на тази височина са намерили подходящата температура за техния вид. В резултат на изследванията богатите икономики вече вземат мерки за горите си. Така например германски лесовъди са идвали да събират семена от иглолистни гори в българските Родопи. Идеята е да залесяват техните терени с видове от Южна Европа на техните ширини, защото ще се приспособят по-лесно. Така Германия се подготвя за времето, когато се очаква родопските гори да стигнат до техните ширини. Пояси от дъб и бук се очаква да заместят пък стройните борови гори в Родопите.

Прогноза

Ефектите на глобалното затопляне се проявяват най-силно в големите градове, където има повече хора, автомобилен трафик и по-малко растителност. За София има два сценария – умерен и екстремен. При първия се прогнозира до края на века средната температура в столицата ни да се повиши с 2,4 градуса. При екстремния тя ще е с цели 4,9 градуса по-висока от сега. Освен това ще се увеличат периодите на продължително засушаване. Валежите пък, макар и по-редки, ще са по-интензивни, ще зачестят и екстремните явления. Част от измененията вече са факт, като от 2000 г. насам средната температура в столицата вече се е покачила с градус – градус и половина.

План

Преди месец общинският съвет прие и първия план за адаптация към климатичните промени за периода 2019 -2025 г. В него са заложени десетки мерки за изграждане и поддържане на повече фонтани и чешми в града, засаждане на дървета на пустеещи терени, стимулиране на градско земеделие, стимулиране на електротранспорта и на релсовия градски транспорт за сметка на колите и автобусите. Проучва се и възможността за изграждане на покривно озеленяване. То е важен компонент в съвременното градоустройство и носи ползи за градския микроклимат, както и за водния цикъл в града, се посочва в плана на общината. В съществуващите сгради, където изпълнението на зелени покриви би било трудно, ще бъдат въвеждани т.нар. хладни покриви. Те се обработват с материали, които отблъскват слънчевите лъчи и не позволяват нагряване на самата сграда.

Метеомиграция заради новите горещини

С изместването на климатичните пояси на север се очаква в най-близко бъдеще да се появят климатични мигранти, коментираха еколозите. Мнозина ще се опитат да се преместят да живеят на север поради невъзможността да се приспособят към по-топлия климат. И сега има хора, които заради замърсяванията напускат големите градове и заживяват в по-чисти страни. Такъв е трафик на граждани на Великобритания към Скандинавието и на руснаци към Югоизточна и Южна Европа.

В охлаждащи центрове се крием от жегите

В „охлаждащи центрове“ ще се крият софиянци в горещините. Това са специални помещения за временно справяне с негативните ефекти върху здравето при екстремно топло време. Те осигуряват охлаждане, сянка, студена вода, тоалетни, както и медицинска помощ при нужда. Насочени са в услуга най-вече на уязвими групи граждани като възрастни хора и бездомници. Изграждането им е заложено в дългосрочната стратегия на Столичната община за адаптация към климатичните промени. Тъй като опасността от топлинни вълни се е повишила, центровете за охлаждане стават все по-разпространени, обясниха от общината пред „Телеграф“. Срещат се най-вече в САЩ, но при горещите вълни в Европа супермаркети и други обществени сгради също бяха временно използвани като центрове за охлаждане.