Мария Брестничка, Национална мрежа за децата: Големият проблем и голямото предизвикателство, което пречи на това всички деца и съответно техните родители да бъдат подкрепени е това, че нашата държава все още няма цялостна визия за подкрепа на децата и семействата. Имаме доста сериозни проблеми с насилието над деца, не всички деца имат достъп до здравни и образователни услуги, системата за закрила на детето е в доста голяма криза, има нужда от реформа и много много други такива проблеми.

По-голям е броят на децата у нас от турски и ромски произход, които живеят в бедност и лишения показва националната статистика. На практика обаче, не винаги парите и тук са определящи.

Зорница Стоичкова, социален работник: Това, което всъщност е проблем, е че те живеят в затворена общност, с различни норми и правила, които трябва да бъдат преодоляни за да могат да се възползват от възможностите, които се дават, да развият своите умения, да бъдат по-добри на трудовия пазар.

Александър Миланов, „Приемна грижа“: Трябва да сме наясно, че държавата не може да издържа всяко българско дете, не може и не е нейно задължение да издържа българските деца, които са попаднали в бедност, но нейна работа, е да се погрижи за децата изпаднали в затруднено положение. Една от опциите затова е и приемната грижа, която не трябва да бъде противопоставяна на тази на биологичните родители.

Мария е инженер по професия, приемен родител от години по призвание. Вече е отгледала едно дете, което от жертва на трафик на хора се е превърнало в пълноценна личност. Сега гледа други две:

Тези деца могат да станат каквото поискат, защото са отличници и двамата и умът им е впрегнат в посока добродетели и положително развитие. Две деца, които са при мен, предполагат в бъдеще двама души по-малко от престъпния контингент, и двама съвестни граждани повече на държавата.

Експертите обаче са категорчни, че винаги е по-добре да се помогне на биологичните родители, когато те самите имат такова желание, а до приемна грижа да се преминава тогава когато няма друг избор.