Investor.bg

Внимателно да се обмислят вариантите за промени в Закона за защита на личните данни, съветва адвокат Десислава Кръстева от Фондация „Право и Интернет“

Поправките в Закона за защита на личните данни биха довели до ограничаване на медийната свобода. Това е мнението на адвокат Десислава Кръстева от Фондация „Право и Интернет“, изказано в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

“Към момента в действащия български закон, който до голяма степен е отменен чрез регламента, няма текстове, насочени към журналистическата дейност, уточни Десислава Кръстева. – В момента се дискутират варианти на потенциалните промени в Закона за защита на личните данни. Налице е списък от критерии, за да се прецени дали е допустимо навлизането в личното пространство на съответния адресат на журналистическо разследване и публикация“.

Според нея промените са насочени специално към работата на медиите.

“Те целят да въведат изключения от приложимостта на регламента за дейността на медиите. Всяка държава членка трябва да определи как да постигне баланса между свободата на словото и правото на неприкосновеност на личния живот, включително защита на личните данни. Тези критерии биха довели до това много журналистически публикации и разследвания да не се случат. Решенията на Комисията за защита на личните данни подлежи на съдебен контрол“, посочи Кръстева и коментира, че това ще доведе до “истинска цензура”.

По думите ѝ тези промени под претекста на защита на личните данни не могат да бъдат въвеждани правила или практики, които накърняват правото на ЕС.

“А свободата на словото също е част от ценностите на ЕС и част от основните правила, прогласени в него. Това означава, че ако българската държава по някакъв начин със своите критерии допусне в някакъв момент да започне ограничаване на словото, това би бил повод за санкции за държавата ни и подобни практики, включително подобни текстове, биха били атакувани и на ниво ЕС”, твърди представителката на Фондация „Право и Интернет“.

Тя напомни, че регламентът влезе в сила още през 2016 г., но България се забави с прилагането му.

„Това забавяне е малко вероятно да доведе до санкции за държавата, но не е здравословно за бизнес климата“, смята адвокатката.