източник: Солидарна България

Вчера в София беше представен докладът „Криза на кадрите: дефицит на работна ръка или на достойно заплащане?“, който е финалният етап от проучване на картината на пазара на труда в България. Присъстваха представители на Агенцията по заетостта, Министерството на труда и социалната политика, синдикати, икономисти.

Авторът Ваня Григорова представи анализ на данните на Агенцията по заетостта, които сочат, че се търсят основно хора с ниско образование, за ниски заплати или без обявени такива. На трудовия пазар има специалисти, част от които се нуждаят от кратко обучение, за да овладеят нов софтуер. Работните места се заемат в рамките на два месеца. Последното беше потвърдено от г-н Иво Иванов представител на Агенцията по заетостта от отдел „Анализи“. С допълнението, че преди местата са се заемали за около месец.

В рамките на проучването са изпратени запитвания до 15 агенции и сайтове за набиране на персонал. Една агенция е изпратила обявените при нея работни места, като броят им е 62, основно за висши мениджъри, служители в кол центрове, фармацевти. Най-големият сайт за търсене на работа не разполага с данни за общия брой заявени позиции. За сравнение, Агенцията по заетостта публикува ежедневно и ежечасно вакантните места с всички необходими детайли за работното място като продължителност на работното време,  типа на договора, заплащането. Данните са достъпни в отворен формат, който позволява всеки да направи собствени анализи.

Прегледът на сайтовете на частните агенции сочи, че по правило високи заплати се предлагат за позиции с месторабота в чужбина. Трудовите възнаграждения за страни в Централна и Източна Европа се обявяват в български левове, а тези за Западна Европа – в евро, за да изглеждат първите по-примамливи. Според автора, броят на обявите буди съмнение в достоверността им, част от тях изглеждат „имиджови“, за привличане на клиенти. Ако има глад за кадри, той не е за България, а за износ към Западна Европа.

„Солидарна България“ представи и данни от непредставителна анкета, проведена между международни шофьори. Най-често срещаните злоупотреби са работодателски натиск за работа над установения максимум часове, нередовно изплащане на заплатите. Но най-значимият проблем там е осигуряването на шофьорите на минимална работна заплата.

Цялостният преглед на състоянието на пазара на труда включва и сравнение на производителността на българския работник и неговото възнаграждение със средноевропейските нива. Данни на Международната организация на труда и Евростат потвърждават, че българските заплати трябва да нараснат значително, за да настигнат равнището на производителността.

Изводът: Видимо от непоклатимата позиция на България на дъното през последните 13 години, „най-конкурентоспособната“ работна ръка е българската. Управляващите от няколко поредни правителства рекламираха страната като разходен оазис – най-ниски данъци, с евтини и квалифицирани кадри. Но пропуснаха да сменят стратегията, когато се присъединихме към Европейския съюз и бяха отворени границите за трудова миграция. В свободна и отворена общност националната стратегия „ниски заплати“ вреди както на държавите-приемници, така и на държавата-донор. Социалната несправедливост за източните работници е в ущърб на устойчивия икономически растеж и заплашва бъдещето на Европа.

Изглежда новата стратегия е на засилване на трудовия и социален дъмпинг в България, чрез внос на работници от трети държави. Както показва анализ на Европейската комисия, при засилена трудова имиграция в размер на 10% от настоящия брой на заетите, 1,7% от БВП се пренасочва от местните работници към собствениците на капитал. За България, към 2017 г. това означава преразпределяне на 2,7 млрд. лева от българския работник към бизнеса, който не е задължително да е български. Както разказа интервюиран български гражданин, живеещ от 15 години извън страната, в излъчено по време на представянето интервю, същият процес се наблюдава и в Италия. Анализи и съобщения за недостиг на кадри има също за държави като САЩ, Канада, Китай и много други. А бизнесът и там комбинира твърденията за масов недостиг с засилен лобизъм за внос на работници.

Проучването включва и работни срещи между синдикати, работодатели и представители на Агенцията по заетостта в три български града – Варна, Казанлък и Пловдив. Посочените основни проблеми са: закриването на професионалните училища и ниският престиж на работническата професия.

Предложенията, с които завършва доклада са в три посоки:

• Професионално образование – бизнесът да сключва договори с учениците, в които са регламентирани условията на труд, след завършване на обучението: тип на договора, условия, социален пакет, заплащане.

• Незабавно спиране на разграждането на трудовото законодателство, което цели масов внос на работници от трети държави и задържане на ръста на заплатите в страната.

• Задължение за работодателите да обявяват в Дирекции „Бюро по труда“ свободните си работни места. Това може да бъде направено с минимална корекция в текста на чл. 22, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта – „Работодателите са задължени да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта:“ – ще позволи да се планира много по-адекватно и образователната, и миграционната политика на Република България.

Тежък проблем с недостиг на кадри в България няма. В големи икономически центрове няма трайно незаети работни места. Заплащането и условията на труд, сигурността на работника и достойният живот на неговото семейство са основните фактори, които влияят върху демографската ситуация в страната. Без спешни мерки за осигуряване на достоен труд, стотиците страници демографски стратегии няма да променят с нищо негативните тенденции.

Пълният текст на доклада тук.