Роден е на 13 август 1946 г. в София. Завършва IV курс на ВМГИ, София и се дипломира със специалност „режисура“ и „телевизионна режисура“ в Драматическия факултет на Театрална академия „Черкасов“, (Ленинград, СССР, 1972).

Като дете пее в хор „Бодра смяна“, а дебютът му като солист е песента „Кати“ (1967). Става популярен с „Кой София с обич заля“ (златен медал за текст и изпълнение на IX световен фестивал на младежта и студентите в (София, 1968). Година по-късно печели „трета награда“ и „специалната награда“ на Международния младежки фестивал „Червеният карамфил“ в Сочи.

Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ (муз. Найден Андреев) и „Не остарявай любов“ (муз. Хайгашот Агасян).

Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл „Кръговрат“, на „Време е да те обичам“ – филм за Мариана и Тодор Трайчеви.

Работил е в Главна Дирекция „Българска музика“ – артист и солист; Завод за грамофонни плочи „Балкантон“ – зам. главен редактор; „Концертно-артистичен център“, при Mинистерство на културата – режисьор; Национален пресклуб „София Прес“ – режисьор; „Национален дворец на културата“ – режисьорв дирекция „Художествено-творческа дейност“; ОКИ „Столична библиотека“ – Директор.

Автор е на музиката и стиховете за документалните филми: „Един филм за Васил Попов“ и „Песента на житната сламка“ – студио „Екран“.

Член на УС на СБП (2007).

За песните си получава първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998 г.[1] Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.

От средата на 70-е е един от най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като „След десет години“, „Жалба за младост“, „И утре е ден“ и много други (повече от 200).

През годините той работи с велики композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Щурците, ФСБ, Импулс, Огнян Георгиев и др.

Има многобройни отличия за текстове, между които „По първи петли“ – „Златният Орфей“80 – II награда, „Моя любов“ – „Златният Орфей“84 – I награда, „Огън и дим“ – „Златният Орфей“97 – Голямата награда, „Пак ще се прегърнем“ – „Мелодия на годината“ 83…

Михаил Белчев е автор на повече от 50 песни, между които най-популярни са „Булевардът“ (т. Миряна Башева), „Двойникът“, „Къде сте, приятели“.

Дал е заглавия на множество албуми на наши известни изпълнители – „След десет години“ – ФСБ, „Майчице“ – Георги Христов, „Пътят“ – Ваня Костова, „Готови ли сте за любов“ – Лили Иванова, „Ще продължавам да пея“ – Йорданка Христова, „Хиромантия“ – Милица Божинова.

Има издадени осем книги със стихове.

БНТ е осъществил а 8 филма с негови песни: „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Канто либре“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“ – в поредицата „Умно село“ и „Музикални следи – Михаил Белчев“.

Гастролирал е в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Румъния, Италия, Франция, Испания, Западен Берлин, САЩ и Канада.

За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.

Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е“ в световната попмузика 1996/1997; на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България“ 1998, в Български енциклопедичен речник – „GABEROFF“.
Награди и отличия

Орден „Кирил и Методий“ I степен (1982)
Медал за заслуги към Българския Олимпийски комитет (1986)
Заслужил артист (1987)
„Почетен гражданин на София“ (2004)
Орден „Стара планина“ (2018)